Изкуство

Любов/Amour

Едно време приятелката на майка ми ме съветваше – „Внимавай какъв мъж ще си избереш, защото животът не е винаги лесен и трябва да си сигурна, че можеш да останеш с този човек и когато е трудно, когато сте бедни или се случи нещастие.“ Избрах си такъв мъж. Знам, че ще остана с него каквото и да се случи. Само че… никой от нас не си представя, че може да се случи нещо такова като във филма „Любов“. 

Любов/Amour
Едно време приятелката на майка ми ме съветваше – „Внимавай какъв мъж ще си избереш, защото животът не е винаги лесен и трябва да си сигурна, че можеш да останеш с този човек и когато е трудно, когато сте бедни или се случи нещастие.“ Избрах си такъв мъж. Знам, че ще остана с него каквото и да се случи. Само че… никой от нас не си представя, че може да се случи нещо такова като във филма „Любов“. 
 
Ана и Жорж са над осемдесет годишни и са заедно цяла вечност. Те са бивши музиканти, интелигентни хора, които живеят охолно и смислено, ходят на концерти, четат, слушат музика и имат малък кръг от приятели. Техният свят е толкова пълен и те са така достатъчни един на друг, че дори единствената им дъщеря е като натрапник в тази идилия. Но краят наближава, неизбежен. В този случай първа е Ана, която започва на моменти да губи паметта си, след това се парализира, а след това всичко е само надолу, към бездната. Жорж е винаги до нея, без думи, без излишни сантименти, защото в живот като техния „Не мога без теб“ не значи нищо – двамата отдавна са като един съд, пълен с обич, страст, гняв, смях, музика и страх – и тези емоции остават дори в края, когато единствените лице и глас, които Ана разпознава, са тези на човека до нея. Не е саможертва, не е дълг, не е безумие – Любов е.
 
Жан Луи Трентинян и Емануел Рива са невероятни в ролите на възрастните съпрузи. Усещането за забавеното време в края на живота е абсолютно – бавните им движения, малките рутинни жестове, покритите със старчески петна ръце. Филмът е абсолютно тих, без много думи, без музика за фон, защото всичко в тези хора вече живее вътре в тях. Физически мъчително е за гледане, наистина! И ще ви държи със свито сърце дни наред.
 
„Любов“ на Михаел Ханеке вече има всички възможни кино-награди и номинации, започвайки със Златната палма в Кан, наградата на кинокритиците в САЩ вчера и в очакване на отличия на BAFTA, златните глобуси, оскарите… Но в случая това не значи нищо, освен че тази история наистина вълнува. Защото всички ще остареем и единственото, което може да ни спаси, е Любовта да остарее заедно с нас.