Изкуство

Локум

Изключително натуралистични, брутални и скандални минути – героят убива жестоко и с видимо извратено удоволствие двойка, плешивеещ мъж и млада красавица.

Локум

И отново сме на вълна кино от Бенелюкс... След едногодишно пренебрегване най-накрая си пуснах "Турски локум " на Паул Ферхуфен (да, така се произнася, не Пол Верховен) – човекът, който се прочу с "Оранжевия войник" ("Soldaat van Oranje", мой любим) и "Четвъртият" ("De Vierde Man", няма превод), пренаписа правилата на фантастиката и еротичния трилър в Холивуд ("Робокоп", "Зов за завръщане", "Звездни рейнджъри", "Първичен инстинкт" с оная сцена със Шарън Стоун), след което се върна в родината си с акламирания "Черната тетрадка"/"Zwartbeek".

"Турски локум" е по книгата на Ян Волкерс, излизала на български като "Нещо сладко". Оператор е Ян де Бонт, режисирал "Скорост", от далечната 1973 г. [[more]]Ерик Фонк (задължителният Рутгер Хауер) е висок, атрактивен и интригуващ млад мъж, с дълга руса коса, скулесто слабо лице и кожено рокерско яке, скулптор. Отдал се е на яростен, последователен, но видимо болезнен промискуитет (не подбира много, сменя жените по няколко пъти на ден, нахален, сладкодумен и чаровен). Всъщност началните двайсетина минути са изключително натуралистични, брутални и скандални (особено за началото на 70-те) – дори героят убива жестоко и с видимо извратено удоволствие двойка, плешивеещ мъж и млада красавица. Само че го прави два пъти и сякаш всичко се случва единствено във възпаления му мозък...

Жената-жертва всъщност е голямата му любов Олга Стапелс (Моник ван де Фен, така и не реализирала огромния си талант), червенокоса, нестандартна, екзотична, знойна, с умопомрачителни пищни, но стегнати форми и капризна дребна лисича муцунка, която се опитва да преболедува. Останалото е ретроспективна хронология на дивата им и трескава връзка, свършваща рязко и необяснимо (той е доста обсебващ и доминантен, но пък тя го разлюбва от раз и без конкретен повод, както често става в живота), а досадната ѝ, нахална и дразнеща майка (Тони Хуурдеман), добродушния ѝ и благ баща (Вим ван ден Бринк) и неговият верен и отзивчив приятел Паул (Долф де Фрайс) са само канава и фон, за да се открои по-ясно основната сюжетна линия. Краят е тягостен и трагичен...

Една (макар и доста нестандартна, но десетки са такива, дори по-скандални) любов между обикновени младежи (е, забързани да гребат с пълни шепи от живота в синхрон с времето), която достига универсални внушения, докосва всеки (даже го разтърсва) и не се забравя. Тайната съставка? Пълна отдаденост и талант.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.