ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Лола" – борбата между един баща и различното му дете

"Лола" – борбата между един баща и различното му дете

Снимка: Les Films du Losange

След възторжено приетия и награждаван холандски "Момиче", ето че от Белгия идва един малко по-различен поглед към смяната на пола, толерантността и смазания и достъпен лекарски механизъм за тази медицинска, социална и психологическа манипулация/трансформация в развитите демократични страни. "Лола" (Lola vers la mer) е почти изцяло женски проект на режисьорката и сценаристка Лорен Мишели (втори опит зад камерата), който има две награди и номинация за "Сезар" за чуждестранен филм (макар и на френски с моменти на фламандски). Това, което леко дразни, е, че ролята на момчето, което ще се подложи на операция за смяна на пола, се играе от актриса. 

Лола (Мия Болерс) е всъщност Лионел – кльощав и нервен тийнейджър с тясно бледо хубаво лице, рошава розова коса и дълги крака. Живее в общежитие, работи и чака операция за смяна на пола. А не е със семейството си, защото неговият груб и недодялан, но в същото време чаровен и мъжествен баща, Филип (Беноа Мажимел, вече над 40-та), го е изгонил, когато е разбрал за ориентацията му и се е сблъскал с поведението му. Майката на Лола, която се е вижда тайно с нея и дори е приготвила пари за операцията (18-ия рожден ден наближава и манипулацията е разрешена), внезапно умира. На погребението баща и син/дъщеря се скарват жестоко, а Лола открадва урната с праха на любимата си майка, а Филип нахлува в общежитието. Изведнъж се оказваме в "роуд-муви", защото овдовелият съпруг иска да разпръсне праха пред крайморската къща от детството на покойната, а детето отказва да се раздели с урната...

Случката във фламандския стрийптийз клуб ни разсмива до кикот, а когато Филип разказва какво е преживял с Лионел, започваме да го разбираме и да му съчувстваме, защото той не е хомофоб, шовинист или невеж простак, а родител, чиито мечти и надежди са попарени и унищожени завинаги.

Може ли Филип да се впише в новата ситуация? Ако разгледате плаката на филма, ще разберете – баща и син се обичат въпреки всичко, единият има достатъчно дълбоки чувства, за да загърби разума и да остави детето си да бъде себе си, а другият намира сили да разбере и да прости. Няма да е леко, но скъсаните (като че ли окончателно) връзки в едно нефункционално семейство могат и да бъдат възстановени. Без фанфари и чудеса, но и без подозрителност, сръдни и обвинения.

 

Текст: Бистра Андреева

 

5 филма, които ще можем да гледаме по кината тази есен