Много се изписа за "Лора от сутрин до вечер". Нито една от тези рецензии не ме беше подготвила за филма, предполагам, че каквото и да кажа сега, пак няма да успея да предам атмосферата и лекотата му. Както и това, което не му достига, за да бъде нещо повече от прекрасен аматьорско-приятелски-кино-опит. Но това всъщност не е важно, важното е това, в което Шошо и компания са успели, без външно финансиране, което си е подвиг.
Успели са в абсолютната липса на фалш, претенции и големеене. В създаването на една слънчев, лек и усмихнат свят, който нямаше да е такъв без Лора/Миленита, на която камерата и съответно зрителите се обясняват в любов през целия филм.
В добавянето на една много важна съставка – автентичността на градския живот, чрез включването на голям брой истински софийски физиономии и няколко столични заведения, в които по принцип можеш да срещнеш тези физиономии. Иначе историята е леко магическа, леко налудничава, леко побъркана. Ако отвориш сърцето си за нея, очите си за Лора и приемеш всички малки недостатъци като съпътстващи растежа, този филм ще ти достави истинско удоволствие. Най-вече с чувството, че да правиш кино е лесно и идва отвътре.
