Изкуство

Лошото момче на Холивуд: Куентин Тарантино на 61!

Режисьорите не стават по-добри, когато остаряват, смята той...

Лошото момче на Холивуд: Куентин Тарантино на 61!

Куентин Тарантино

Снимка: instagram.com/tarantinoxx

Светът на киното обича етикетите и клишетата, но макар определян като „лошото момче на Холивуд”, Куентин Тарантино трудно би могъл да се впише в тях. Днес той става на 61 години, но в усмивката му все още се „вижда” онова момче, което предпочита да гледа филми и чете комикси вместо да учи,  и онзи младеж, който работи във видеотека докато мечтае за голямото кино.

Известността и славата за Тарантино идват през 1994 г. с филма "Криминале". Той му донесе и първия "Оскар" за най-добър оригинален сценарий. През 2012 г. той спечели втора статуетка в същата категория за "Джанго без окови". Последният му филм "Имало едно време в Холивуд" му донесе приходи от над 370 млн. долара.

Тарантино неведнъж е казвал, че иска да направи десет филма, преди да навърши 60 години. До момента той е заснел девет, ако двете части на екшъна "Убий Бил" се броят за един продукт. „Смея се през цялото време. Лесно е да ме накараш да се смея“ така накратко режисьорът и сценарист описва философията си за живота.

Режисьорите не стават по-добри, когато остаряват, смята той, защото "губят връзка с реалността с напредването на възрастта и че обикновено най-лошите им филми са последните четири в тяхната кариера" и твърди, че е по-добре да спре навреме, за да не бъде запомнен с лош филм.

С радост и посрещнахме новината и за предстоящия , вероятно последен филмов проект, озаглавен The Movie Critic, чието действие ще се развива в края на 70-те в Лос Анджелис. Предполага, че ще е посветен на една от най-влиятелните американски журналистки и кинокритички - Полин Кейл.

Ако трябва да посочите името на човек, маниакално обсебен от света на киното, чието мнение ви е важно, вероятно веднага бихте се сетили Куентин Тарантино. Един от най-обичаните и ценени режисьори събра възхищението, страстта и радостта си и цялото си знание за необятния свят на това изкуство в книга.

Cinema Speculation, разглежда предимно ключови филми от 70-те години,

Има още...


когато режисьорът е бил дете, и към които Тарантино винаги е споделял, че има най-голямо уважение. По време на участие в Jimmy Kimmel Live, режисьорът даде кратък, окончателен списък на филмите, които смята, че могат да бъдат класифицирани като „перфектни“.

Тарантино изрично подчерта, че в крайна сметка вкусът е субективен и няма  „стандарт” по който да може да се определя качеството на един филм. „Вижте, когато казвате перфектни филми, вие говорите за естетиката на всеки отделен човек, но така наречените перфектни филми някак успяват да докоснат всеки в една или друга степен.“

В книгата си Cinema Speculation Тарантино твърди, че хорър-класиката  от  1974-та „Тексаското клане” (1974) се вписва напълно в определението „перфектен филм”, но притиснат от водещия Джими  Кимел  назова и други , които би сложил в тази категория.  Както Тарантино сподели в студиото  в личния му списък с фаворити влизат още: „Челюсти” на Стивън Спилбърг (1975), „Екзорсистът” (1973) на Уилям Фридкин, „Ани Хол” (1977) на Уди Алън, „Младият Франкенщайн" (1974) на Мел Брук и „Завръщане в бъдещето“ на Робърт Земекис (1985).  Като достоен за списъка , макар и не „перфектен” Тарантино посочи и уестърна от 1959 г. „Дивата орда”, като за него режисьорът подчерта че „несъвършенствата му са част от неговата слава“.

Cinema Speculation е: „безумно забавна, злобно интелигентна филмова книга, уникална и креативна като всичко останало от Куентин Тарантино”според  Goodreads. Освен че е сред най-известните и талантливи  съвременни режисьори, Куентин Тарантино е може би най-заразителният жив любител на киното. Години наред той загатва в интервюта, че има намерение да опише тази си страст в книга и месеци преди юбилея му тя излезе на книжния пазар, за радост на феновете му.

Cinema Speculation е фокусирана върху ключови американски филми от 70-те години на миналия век, всички,  които Тарантино гледа за пръв път като млад киноман по онова време. 

”Тази книга е толкова интелектуално строга и проницателна, колкото е весела и забавна. Едновременно филмова критика, филмова теория, подвиг на репортажа и прекрасна лична история, всичко това е описано с уникалната гледна точка за киното, възможна само от един от най-великите практици на формата на изкуството.”

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Elleneffphoto -Liam (@72lf)