От дървените сандъци, които кочияшите закрепвали на каретите отзад, до най-луксозните изящно малки чантички, които днес носим при официални поводи, отпечатъкът на "Луи Вютон" минава през времето и определя дизайна на най-популярните модели чанти и начина, по който пътуваме. Изумителни като идея и изпълнение, сандъците, куфарите и чантите на Вютон са един цял свят, който разказва историята на пътешествениците от век и половина насам и е на разположение на любопитните в "Гран Пале" в Париж до 21-и февруари.
През 1835 година, едва 14-годишен, Луи Вютон тръгва пеша от родния си град в Източна Франция към Париж, където пристига две години по-късно. Отначало чирак и младши майстор в чужди ателиета за опаковане на пратки и пътнически сандъци, през 1854 година той основава своята компания, чиято история стига до наши дни. След Луи Вютон, историята дописват синът му Жорж и внукът му Гастон-Луи. Дори днес потомък на династията е начело на модната къща. През всички десетилетия Вютон запазват основните принципи, които Луи въвел в работата – изящен френски стил, функционалност и удобство.[[more]]Изложбата в Гран Пале е прекрасна, пълна с неочаквани съкровища буквално от векове насам – в една от залите е изложена страхотната колекция на Гастон със сандъци от всички епохи и континенти. Онова, което за мен беше изненада, е фактът, че много от съвременните удобства на куфарите и чантите за багаж, чак до спортните сакове, всъщност дължим на династията Вютон, измислили за своите клиенти какво ли не. Вютон пръв прави сандък с плосък капак, за да може багажът да се подрежда един върху друг на корабите. Той прави подобните на гардероби отвесни сандъци, в които дамите да пренасят роклите си в идеално състояние. С прилежащите отделения за шапки, обувки, аксесоари.
Семейство Вютон измислят малките катинарчета и ключалки на багажа. Тяхно изобретение са и чантите за пътуване във влак, с дизайн, подходящ за мрежите за багаж в купето, платнените чанти за яхта, които се сгъват лесно и не поемат вода като дървото, както и десетки специално изработени сандъци с вградени библиотечки, легла, отделения за сервизи за чай, колекции от парфюми и какво ли не. На табелките из изложбата се четат имената на Моне, Грета Гарбо, Коко Шанел, Елизабет Тейлър и други верни клиенти на Вютон.
Днес, когато представата ни за събиране на багаж все по-често се свежда до най-необходимото с размера на ръчния багаж на съответната авиокомпания, изложбата на Вютон сама е едно пътуване – в романтичния свят на красивите вещи, надписани с монограм и придружаващи собственика си, въплъщение на неговия стил и вкус. Поне у мен това предизвиква не завист, но приятна носталгия.
