Обичате ли Русия и руската култура? Ако отговорът е положителен, тогава шансовете пиесата „Лов на диви патици“ на Александър Вампилов да ви хареса са доста големи. Определено зрелищен спектакъл, в който непрестанно се сменят и струпват едно върху друго впечатления от хилядите вещи на сцената, странните картонени декори, закачалки с бутафорни костюми, които никой не облича, звънящи телефони, гърмящи пушки, големи трапези, преобличащи се жени, седнали на сцената неподвижно актьори, огромен екип от сценични работници, предвождан от бойна дама с микрофон, танцуващи и пеещи хора, гумени патици, мукавени мечки, пиянски бъртвежи и понякога дори някоя социална или житейска мъдрост. Впрочем точно последното леко не достига…
Като внучка на руснаци знам колко близко до невъзможното е да се пресътвори в контеста на чужда култура и на чужд език един истински руски запой – с неговите блянове, побои, скандали за жени, приятелски сдобрявания и празни приказки безкрай. Режисьорът Юрий Бутусов се е справил доста добре, като е заместил част от непонятните смени на настроенията и изпадания от реалността с различни етюди и танци, така че динамиката на действието да покаже необяснимото с думи.
Главният герой в пиесата – Виктор Зилов – се събужда една сутрин в апартамента си след запой, посветен на откриването на ловния сезон. Жена му я няма, затова пък окото му е посинено неизвестно как и от кого. В следващите три сценични часа Зилов си припомня събитията от последните няколко дни, довели до тази развръзка – пиянски събирания, изневери, скандали и лъжи, немарливост в работата и над всичко това – очакването да дойде ловния сезон и да замине, да се махне, да замине! Междувременно група хора в черно непрекъснато сменят декорите на живота му, защото в крайна сметка декорите в нашия живот наистина рядко зависят от нас.
Иван Юруков, който изпълнява ролята на Зилов, е номиниран в категорията „Изгряваща звезда“ за предстоящите награди Аскеер. Напълно заслужено! Останалите актьори изобщо не му отстъпват – Снежина Петрова, Ирмена Чичикова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Николай Урумов, Леонид Йовчев, Дарин Ангелов и Валери Йорданов – изброявам всички, защото играят толкова добре, че зрителят и за момент да не отклони поглед от сцената и честно казано аз бях убедена, че участват поне 30 човека, а накрая преброих едва девет. Това, заедно с хубавата музика, е почти достатъчно да компенсира неяснотите в текста и малко тромавия превод на места. Както казах – препоръчително за русофили, за другите само с повишено любопитство!
