Изкуство

Любов, щастие, милиони

  Признавам си веднага, че отидох на пиесата „Любов, щастие, милиони“ в театър „Сълза и смях“ без да имам идея за какво става въпрос, а само заради имената на Валентин Танев като постановчик и Малин Кръстев в главната роля. Опитът ме е научил, че както хубавата пиеса може да бъде напълно съсипана от лоша постановка и актьорска игра, така добрите актьори могат да направят и от най-слабия текст интересно и увлекателно зрелище. Аз разчитах на второто и не останах излъгана. Вярно е, че чисто драматургично пиесата не блести с особена дълбочина и в много отношения разчита на скечове

Любов, щастие, милиони

 

Признавам си веднага, че отидох на пиесата „Любов, щастие, милиони“ в театър „Сълза и смях“ без да имам идея за какво става въпрос, а само заради имената на Валентин Танев като постановчик и Малин Кръстев в главната роля. Опитът ме е научил, че както хубавата пиеса може да бъде напълно съсипана от лоша постановка и актьорска игра, така добрите актьори могат да направят и от най-слабия текст интересно и увлекателно зрелище. Аз разчитах на второто и не останах излъгана. Вярно е, че чисто драматургично пиесата не блести с особена дълбочина и в много отношения разчита на скечове и словесни каламбури, но това е поднесено толкова забавно от Малин Кръстев, Албена Колева и Петър Попйорданов, че залата се заливаше от смях през цялото време, а аз съжалих, че съм отишла гримирана, защото ми потекоха сълзи от смях още на десетата минута и до края сигурно съм заприличала на плашило. Историята е елементарна – триъгълник мъж-жена-любовница, спечелен джакпот от тотото и следва развръзката. Превъзходна актьорска игра и няколко сюжетни обрата, които могат да ни накарат да се замислим, защото в крайна сметка ситуацията с внезапно сполетялото ни щастие, под една или друга форма, не е чужда на никого. Няма да разказвам повече, ако ви се иска да се посмеете час и половина без да се задълбочавате много, препоръчвам този спектакъл. Накрая ми се иска да цитирам режисьора Валентин Танев, който в едно интервю много сполучливо обяснява същността на пиесата: „Както казва Шекспир: „Ако получиш това, което нямаш, веднага губиш, това което имаш”