ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Любов, щастие, милиони

Любов, щастие, милиони

 

Признавам си веднага, че отидох на пиесата „Любов, щастие, милиони“ в театър „Сълза и смях“ без да имам идея за какво става въпрос, а само заради имената на Валентин Танев като постановчик и Малин Кръстев в главната роля. Опитът ме е научил, че както хубавата пиеса може да бъде напълно съсипана от лоша постановка и актьорска игра, така добрите актьори могат да направят и от най-слабия текст интересно и увлекателно зрелище. Аз разчитах на второто и не останах излъгана. Вярно е, че чисто драматургично пиесата не блести с особена дълбочина и в много отношения разчита на скечове и словесни каламбури, но това е поднесено толкова забавно от Малин Кръстев, Албена Колева и Петър Попйорданов, че залата се заливаше от смях през цялото време, а аз съжалих, че съм отишла гримирана, защото ми потекоха сълзи от смях още на десетата минута и до края сигурно съм заприличала на плашило. Историята е елементарна – триъгълник мъж-жена-любовница, спечелен джакпот от тотото и следва развръзката. Превъзходна актьорска игра и няколко сюжетни обрата, които могат да ни накарат да се замислим, защото в крайна сметка ситуацията с внезапно сполетялото ни щастие, под една или друга форма, не е чужда на никого. Няма да разказвам повече, ако ви се иска да се посмеете час и половина без да се задълбочавате много, препоръчвам този спектакъл. Накрая ми се иска да цитирам режисьора Валентин Танев, който в едно интервю много сполучливо обяснява същността на пиесата: „Както казва Шекспир: „Ако получиш това, което нямаш, веднага губиш, това което имаш”

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...