Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

„Луда трева“ или да се загубиш в света на Радичков

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Помните ли Радичковата „луда трева“, в която като влезе човек, се загубва и не може да се върне назад и затова винаги трябва да внимава да стои с единия крак в другия, „нашия“ свят, за да не забрави пътя?

Всъщност и в театъра е така. Влизаш в света на Радичков и не можеш да излезеш. Защото неговият свят е много по-интересен от нашия, там всичко е живо, одухотворено и устремено нанякъде. Хората и природата са едно цяло, свраките са по-хитри от човеците и за всяка недовършена работа ще се намери някой тенец (вампир) да вземе и да я довърши.

„Радичков е разказвач на смисъла“, каза проф. Георги Каприев на представянето на пиесите на Йордан Радичков по-рано този месец. Няма по-точно определение. В текстовете му всяко нещо си има свой смисъл и дори в наглед най-дребната работа, като тази да пазиш единствения бройлер да не го отнесе ястреба, е вложено такова себеотдаване, че точно тая работа е сякаш най-важната на света.

У Радичков няма важно и маловажно. Затова и героите на сцената са много и равнопоставени помежду си.

„Луда трева“ в сценичната адаптация на Маргарита Младенова разказва за последното денонощие на село Калиманица, родното село на писателя, преди да го потопят под водите на язовир Огоста. Към този момент селото има 470 жители (473, поправят от сцената). В пиесата сякаш участват всички те, наред със селския луд, глухонямата и един тенец. Младите актьори запълват с движение и думи сцената на „Сфумато“, така че и от декори няма нужда – конфигурацията на живите фигури е декор на случващото се.

Текстът на „Луда трева“ е компилация от различни произведения на Радичков. Всяка следваща сцена или монолог са като парченце от пъзела на неговия шарен свят. Актьорите Албена Георгиева, Жана Рашева, Галя Костадинова, Каталин Старейшинска, Надя Керанова, Биляна Георгиева, Антонио Димитриевски, Иван Николов, Димитър Крумов, Румен Драганов, Георги А. Богданов дават всичко от себе си, но на моменти сякаш Радичковото слово ги залива презглава и ги надвива. Иска се много голямо актьорско майсторство за справяне с толкова много думи и емоции за толкова кратко време. Но дори тези малки пукнатини в представлението само го правят по-живо и истинско.

Този сезон на „Сфумато“ е посветен на Радичков. „Луда трева“ е първата постановка от програмата „Ноев ковчег“. Сега имаме нужда от Радичковата мъдрост повече от всякога.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...