Това е доста точно заглавие на филма The Chef с Жан Рено. Приятна и абсолютно френска комедия, която почти изцяло се развива в кухни и ресторанти. Понеже не съм от тези естети-гастрономи, които изпитват трепет при вида на три аспержа с осем разноцветни капки сос в огромна чиния, целият филм ми се стори ужасно забавен и комичен на ръба на абсурда. Според мен и самите автори имат много подобно отношение към разказаното за храната във филма – честно, смятате ли, че има супа от тиква и кефал?
Филмът разказва за прочутия готвач Александър Лагард – леко остарелия и позакръглен Жан Рено – емоционален и темпераментен като истински френски готвач, който наема за свой помощник най-големия си фен. Това го поставя в странната ситуация да спори със собствените си рецепти. Лагард е готвач от старата школа – сиреч сготвеното от него, въпреки маломерното си количество и безумните имена, все пак може да се яде. На пазара обаче навлизат нови, много по-модерни кухни, където нищо няма вкус и мирис, но затова пък пуши обилно или пък е сготвено молекулярно – тоест една патица е събрана в мъничко кубче, което има вкус примерно на ряпа. Дали и как тези тенденции ще намерят място в кухнята на ресторантите Лагард – вижте сами. В крайна сметка според този филм храната е много повече емоция, отколкото трайно засищане на стомаха. Емоции във филма има достатъчно.
