Филмът, който през 2016 г. тихомълком си проби път от ъндърграунда до всеобщо признато явление в американското кино, тази нощ спечели наградата на Академията в три от осемте категории, в които беше номиниран - за най-добър филм, за най-добра поддържаща мъжка роля и за най-добър адаптиран сценарий. "Лунна светлина" е на режисьора с афроамерикански произход Бари Дженкинс.
Главният герой Литъл/Шайрон (Алекс Хибърт, Аштън Сандърс и Треванте Родс го играят брилянтно в три различни възрасти) е женствено, кльощаво и умно черно момче от Маями, тормозено, преследвано и бито от съучениците си, които са го нарочили за гей (всъщност не без основание, но той още не го знае). Майка му Пола (Наоми Харис, страшна роля) е безучастна и незаинтересувана през повечето време наркоманка, хубава, но похабена и съсипана, а баща Литъл няма. Най-добрият му приятел Кевин (Джейдън Пайнър, Джарел Джером, Андре Холънд) е наперен хлапак, преждевременно развит сексуално, който не го разбира много, но му е предан. [[quote:0]] Един ден, докато бяга от насилниците, Литъл налита на местния наркодилър, кубинецът Хуан (Махершала Али, награден в категорията за най-добра мъжка поддържаща роля), властен и авторитетен ловък природно интелигентен мъж от низините с тих говор. Хуан и сластната му привлекателна и пищна прятелка Тереза (Джанел Мона) се сприятеляват с Литъл. Престъпникът (безскрупулен и безсъвестен или просто житейски мъдър аутсайдер без избор) преподава на малчугана безценни уроци - "какво е педераст?","обидна дума за гей". Заедно с Тереза му дават топлина, сигурност и уют, които Литъл не намира вкъщи. Хуан обаче рязко изчезва от живота му (без обяснение за зрителите, можем само да се досещаме).
Между другото, в трите си възрасти Литъл си сменя и прякорите - стига до Черньо, докато накрая направо не можем да повярваме, че анаболната мускулеста буца с гангстерско облекло, жаргонен говор, дебела пачка и крещяща кола е същият тих, скромен и уплашен малчуган, преживял пред нас първото си сексуално изживяване с най-добрия си приятел, който го предава... Сега, точно сега, той хлипа, докато майка му, изолирана в клиника развалина, му казва, че може и да не му е обръщала внимание, но го обича, а Кевин, готвач в малко бистро, го кани да се видят след десетина години раздяла. [[more]] За да оживее, човек може да се кали, да се самообучи в жестока дисциплина, да се приучи на непривична бруталност, да използва ума си не за самоусъвършенстване, а за просто оцеляване. Да се скриеш от другите, значи първо да се скриеш от себе си, да се съобразиш с чуждите очаквания, да мимикрираш. А интимността и чувствата (дори похотта) да са само далечен (еднократен?) спомен.
Характерът, волята и разумът надделяват над любовта. Спокоен и свободен си, уважават те, но има ли смисъл, след като сънуваш нещата, за които тайно мечтаеш, не се радваш и не си щастлив, а просто доволен? И все пак няма да се стърпя да ви кажа, има микроскопична надежда за Литъл. Иначе за какво би била разказана тази история?...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
