ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Лунните деца“ – шарен, шумен и очарователен

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Пиесата „Лунните деца“ е написана от Майкъл Уелър, останал завинаги в спомените ни с мюзикъла „Коса“. В „Лунните деца“ става въпрос за същия период от историята на САЩ – шейсетте години и войната с Виетнам. Главните герои отново са млади хора, свързани от чувства или просто от обстоятелствата.

Най-важното е, че режисьорът Мартин Киселов е успял на сцената на Младежкия театър да пресъздаде страхотната атмосфера на „Коса“ – енергия, движение и отчаяна вяра в доброто, на която сме способни само на определена възраст. Без в спектакъла да се пее или танцува, той е шарен, шумен и очарователен.

В голям и разхвърлян апартамент живеят заедно група студенти. Някои от тях са влюбени, други вече не са, някои са приятели, други не се понасят – изобщо обичайните взаимоотношения в едно подобно общество. Младите актьори Николай Владимиров, Александър Хаджиангелов, Юлиян Петров, Ахмед Юмер, Веселина Конакчийска, Ния Кръстева, Рая Пеева, Георги Гоцин и не толкова младите им колеги Стефан Мавродиев и Вихър Стойчев са до един очарователни в ролите на хора, които живеят сто процента всеки миг.

Краят на учебната година наближава, а с нея и въпросите за бъдещето – някои ще се разделят, някои ще останат заедно, повечето ще работят или безславно ще се върнат при родителите си. Героите са много, но всеки от тях успява да изгради свой собствен уникален портрет. Режисьорът вече е поставял пиесата с класа на проф. Ивайло Христов и двама от студентите му участват и сега.

Много от проблемите в пиесата са типично американски, някои от тях – директно произхождащи от спецификата на онова време, в което изпадането от университета е означавало директно път към джунглите на Виетнам. Това не прави историята неразбираема и е похвално, че Мартин Киселов, който е и преводач на текста, не се е изкушил да го „актуализира“ или адаптира за родната публика, а го е запазил автентичен, уважавайки интелекта на зрителите. Получило се е чудесно представление, което по един очарователен начин напомня, че самият театър не случайно се казва „младежки“.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...