Изкуство

Лусия де Берк / Lucia de B. (2014)

Благодарение на Синемакс (да са живи и здрави) тези дни се насладих на един от холандските филми на миналата година, “Лусия де Берк” на Паула ван дер Уст (известна в Ниската земя с “The Domino Effect”, “Zus & Zo” и “Moonlight”).

Лусия де Берк / Lucia de B. (2014)

Благодарение на Синемакс (да са живи и здрави) тези дни се насладих на един от холандските филми на миналата година, “Лусия де Берк” на Паула ван дер Уст (известна в Ниската земя с “The Domino Effect”, “Zus & Zo” и “Moonlight”), с няколко номинации в родината си и с оценка 7,1 в IMDB (срещал съм го в торенти без превод). Между другото (без грандомански изхвърляния) тази държава и Белгия трябва да са ни еталон (и Швейцария например) – нямат кино (просто не им достига производство), но имат филми, и то какви!

“Лусия де Берк” е по истински случай, скандализирал нацията и разделил я на две. Лусия (Ариане Схлутер, уважавана и акламирана актриса) е около 40-годишна, с характерни холандски черти – бяло, чисто и открито, продълговато симпатично лице, пшеничено руси коси, ясен, светъл поглед, привлекателна заоблена снага, подходящо и модно, но не предизвикателно и крещящо облечена. Тя е отрудена, опитна и ценена медицинска сестра (прибира се грохнала), която живее с новия си приятел Тео (Ад Нипелс), едър, дружелюбен и недодялан добряк, рядко се среща с дъщеря си тийнейджърка, с която се държи като с равна (и която е при баща си) и се грижи за грохналия си полужив дядо.[[more]]На едно нейно дежурство умира бебе (докторката идва от опера и не е много адекватна в грижите си и в описа на случилото се) и адът се сгромолясва върху Лусия – обвиняват я за множество смъртни случаи (по инициатива на директора на болницата), включително и на предишната ѝ работа, на възрастни и на деца, характеризират я като надменна и горделива, без приятели, откриват при обиск при нея странни книги (окултни и езотерични, дори макабрени)... Следствието се води от опитната, енергична, умна и уважавана прокурорка Йохансон (Анет Малерб), която има вкус към светско признание и забавления, а начинаещата помощничка, амбициозната и добре подготвена красива брюнетка Юдит Янсен (откритието Сали Харсмен) – на пръв поглед безскрупулна напориста кариеристка, подготвя обвинението “по американски” – стъпва на статистиката (не може толкова смъртни случаи да са в дежурството на един човек без причина, шансът е едно на стотици милиони), на косвени улики, на книги, изравя, че като малолетна Лусия е имала обвинение за проституция...

Дълго време сме убедени във вината на героинята, даже се чудим какъв благ, обикновен и предразполагащ вид могат да имат чудовищата, но нещо ни яде и терзае – доказателствата са неубедителни и косвени и присъдата (защитникът е фигурант) е постановена по-скоро заради масовата истерия и медийния шум, отколкото заради юридическите (трябва да са безспорни) факти.

Точката на пречупване настъпва, когато се появява известният и преуспял финансово адвокат с безупречна репутация и висок престиж Херцберг (Федя ван Хюет), решен да поеме “про боно” случая, както и с новата роля на усъмнилата се в правилното, безпристрастно и етично протичане на процеса Юдит, всъщност чиста и чувствителна идеалистка. Лусия е била принудена да проституира от отблъскващата си и противна майка, гледала е на карти (оттам книгите), поемала е доброволно най-тежките и безнадеждни случаи, всъщност колежките я обичат и уважават, а на болницата е предстояло сливане и за смъртните случаи е трябвало да бъде открита изкупителна жертва. За капак важно доказателство (тест) е скрито...

Такива филми, когато са направени добре, винаги са много интересни и задъханото, пълно с обрати действие не е най-важното. По-важни са удовлетворението и радостта от триумфа на справедливостта и правосъдието (дори да идват късно), които в нормалните и преуспели общества (затова са такива – първо са ценностите, идеалите и принципите, а после идва богатството като резултат) са основополагащи и задължителни, фундамент на гражданския договор между управляващи и управлявани. Помислете си за нашия хал, когато липсата им ерозира всичко останало...

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.