И така, кой какво спечели на филмовия фестивал (един от трите най-престижни) във Венеция? По заглавието разбирате, че съм доволен от наградите (въпреки че май има лек конфликт на интереси и непотизъм, защото Куарон беше шеф на журито) – обичам Пабло Ларайн, Фабрис Лукини, турско и аржентинско кино. Какво имам предвид – по-долу!
Golden Lion: "Отдалеч/ Desde Alla" – Лоренцо Вигас. Венецуелски дебютант (!) доста над 40-те (!) печели с филм за 50-годишен плах, затворен и скромен хомосексуалист, който обикаля с колата си улиците на гетата на Каракас и дава пари на млади бедни момчета само да се повозят с него и да си поговорят. Попада на агресивен и раздразнителен бос на младежка банда, склонен към насилие... Главният актьор и оператора са работили с Пабло Ларайн (виж поста "Post Mortem"), затова атмосферата е подобна, а Ариага е помогнал със сценария.
Silver Lion, Best Director: Пабло Траперо – "Кланът/ El Clan". След края на диктатурата на Видела, докато демокрацията закрепне, в Аржентина процъфтяват доходните отвличания (тук става дума конкретно за трагично завършил случай с дете и клана Пучо), като бандитите предлагат дори... защита срещу заплащане (класически рекет). Познато. Траперо режисира "Carancho"!
Grand Jury Prize: Anomalisa – Чарли Кауфман и Дюк Джонсън. Чарли Кауфман продължава да ни занимава с непригодността, комплексите, скуката и депресията на интелектуалеца творец (за пръв път беше в "Адаптация", там само сценарист, после "Синекдоха"), този път в "стоп-моушън" анимация![[more]]Volpi Cup, Best Actor: Фабрис Лукини – "Хермелин/ L'Hermine" (Кристиан Венсан). Героят на Фабрис Лукини (респект, голям) е провинциален съдия (носят тога с хермелин във Франция), известен със своята суровост, строгост, буквоядство и педантичност (почти винаги присъдите му са над 10 години). На дело за убийство на малко дете (ритано до смърт от бащата в присъствието на майката, която не е съвсем невинна май) той забелязва, че съдебен заседател е медицинска сестра (датчанката Сидсе Бабет Кнудсен), която се е грижила за него, докато е бил болен, и в която се е влюбил (дали е имало връзка и взаимност, остава неясно). Тя го кани на обяд в паузата на процеса и той приема... Животът му е объркан (разведен с деца, бившата му съпруга не го понася), но срещата променя доста неща (любов?), дори от свадлив, груб и неприятен човек го трансформира в хуманен и сърдечен магистрат...
Volpi Cup, Best Actress: Валерия Голино – “Заради вас/ Per amor vostro”. Красива и горда, но нещастна неаполитанка се опитва да изгради живота си между съпруг безделник и насилник, любовник актьор в сапунена опера (тя си е намерила нископлатена работа в подобни продукции) и три деца. Има ли път към щастие?!
Marcello Mastroianni Award for the best new young actor or actress: Abraham Attah – “Зверове без националност/ Beasts of no nation” (Cary Joji Fukunaga, авторът на "Homeland"). Историята на отвлечено и превърнато (чрез насилие и наркотици) в машина за убиване малко момче и неговия лукав, зъл, коварен и безмилостен ментор (Идрис Елба) в неназована африканска държава!
Best Screenplay: Кристиан Венсан – “Хермелин/ L'Hermeline”.
Special Jury Prize: “Блокада/ Abluka/ Frenzy” – Емин Алпер. Дълго време търсих първия филм на Алпер "Отвъд хълмовете" (няма превод, а май вече и сийдъри). Тук се разказва за двама братя – единият току-що излязъл от затвора предсрочно, защото се е съгласил да бъде доносник (става боклукчия, инфилтриран в среда, раждаща терористи), другият събира по улиците и евтанизира бездомни кучета (но сам спасява едно и го лекува, като се привързва към него). Мрак, параноя, подозрителност, мъгла, шпиономания, неясни тъмни цветове, двусмисленост. Една нощ армията блокира квартала... Чакам!
HORIZONS
Best Film: “Безплатно/ Free in Deed” – Джейк Махафи. Махафи е новозеландец и ъндърграунд "звезда". Този път се позиционира в Мемфис и ни предлага потенциално взривоопасна и полемична история (истинска и скандална, свързана с неуспешен екзорцизъм). Главната героиня е черна американка, бедна самотна майка със син аутист с неясна диагноза, който се самонаранява и е опасен и за сестра си. В местната църква, неин подслон и утеха, ръководена от амбициозен свещеник, тя се запознава със странник (британеца Дейвид Хеърууд от "Homeland"), който има дарба и, подтикнат от пастора, решава да изгони "демона" от детето и да го изцери. Патосът на филма е ясен; аз съм религиозен и знам, че дяволът съществува, но с него трябва да се борят компетентни и грамотни хора (екзорцист се става след десетилетия обучение), а разликата между земното и небесното може да бъде направена от малцина и има много самозванци, които вредят и на вярата, и на хората (нерядко техните действия водят до жестоки трагедии както в случая)!
Best Director: Брейди Корбет – "Детството на Водача/ The Childhood of a Leader". Едва 27-годишен великолепен актьор (играл при Ханеке и Фон Трир), Корбет е заснел филм, който вече има безброй почитатели, много нашумя и е сравняван с "Поличбата". Младеж (Робърт Патинсън) израства в Париж след Първата Световна Война (баща му е американски дипломат) и се превръща в чудовище. Притча за зараждането и корените на фашизма и нацизма...
Special Jury Prize: “Неоновият бик/ Boi Neon/ Neon Bull” – Габриел Маскару. Бразилска оригинална и свежа продукция – главният герой е "вакехадес" (на кон хваща бика за опашката и го поваля...), но мечтае да е моден дизайнер и в караваната си, по време на преходите, шие за жена (тя пътува с него), вариететна звезда. Има и любовен триъгълник, разбира се, и много социален контекст...
Special Prize for Best Actor or Actress: Доминик Леборн – “Буря/ Tempete” (Samuel Collardey). Хм, странна награда, тъй като главният герой, моряк, играе себе си в полудокументален филм за смели мъже, изчезващия занаят на "морски вълк" и важността на семейството...
Choise Award and Label Europa Cinemas: “Едвам си отварям очите/ A peine j'ouvre les yeux/ As I open my eyes” – Лейла Бузид. Тунизийско кино с тема "жасминовите революции" (започнаха точно оттам)! Главната героиня е тийнейджърка, която излиза късно, пие (единствена е в кръчмата) и пее в рок банда (текстовете, скандални, бунтовни и социални, са нейни)! С майка си е в конфликт, баща ѝ постоянно отсъства (май е някакъв левичар), а след жаркото лято идва зимата на революцията. Майката се оказва също бивша бунтарка, но решила да се смири заради бъдещето на детето си, интригата завързват и тайната полиция на диктатора, и доносници, и мазни държавни апаратчици. Докато народният гняв не избухва (там обаче след свалянето на кървавия тиран, започнало със самозапалване, на власт дойдоха също ислямисти, макар и доста умерени, така че за свободата ще трябват още усилия, основата я има)...
FEDORA Prizes: Best European Film in competition: “Франкофония” – Александър Сокуров. След "Руски ковчег" и “Ермитажа” Сокуров (обожавам "Майка" и "Молох" и ненавиждам "Фауст") се е заел с Лувъра (не разбрах обаче дали пак е заснел в един кадър целия филм) и е построил действието по същия начин. Герои са Наполеон, Мариана (да, онази с голата гърда от картината, символът), както и кметът по време на Втората световна война и германският комендант Метерних, културен и образован човек, който е спасил музея от разграбване и разрушение. Такива филми, поетични и приказни, които си играят с фактите и епохите, на Сокуров му се удават, да видим...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
