Отново пиша за Озон – съвпадение, но и симпатия (хем недолюбвам френско кино). Чисто новият му "Лято 85" (по книга на Ейдън Чеймбърс), който беше част от Синелибри 2020 – има оценка 6.9 в IMDb, но беше селектиран за несъстоялия се фестивал в Кан и нищо чудно да беше спечелил някоя важна награда...

Средата на 80-те, месец май на френското крайбрежие (великолепна възстановка на атмосфера, обстановка, дрехи, прически). Алекси (Феликс Льовебър) е завършващ училище симпатичен чипонос рус тийнейджър, който след една злополука с лодка е спасен от високия чернокос красавец Давид Горман (Бенжамен Воасен).

Двамата се сприятеляват, стават неразделни. Алекси дори се запознава с привлекателната, пищна и непосредствена  майка-на Давид (Валерия Бруни-Тедески), която е вдовица,  и започва работа в семейния им магазин за рибарски и морски принадлежности. Скоро, сексуално разбуден, неопитният младеж става любовник на напористия брюнет, който е разкрепостен, опитен, но и... вятърничав и своенравно себичен. Двамата дори си обещават, че ако единия умре, другия ще... танцува на гроба му!

Но... егоцентричният и самовлюбен Давид изневерява на Алекси с общата им приятелка –  очарователната и сексуално съблазнителна англичанка Кейт (Филипин Велж), и това води до огорчение, обида, терзания, конфликт и трагедия. Тогава се намесват със своя поглед върху случилото се дружелюбен гимназиален учител Люфевър (Мелвин Пупо, неузнаваем) и съдебната следователка (Орор Брутен), невзрачна и безцветна, компетентна жена.

В един момент отрудената и повехнала майка на Алекси (Изабел Нанти) с въздишка му казва: "Някои хора цял живот не разбират кое би ги направило щастливи". Той открива щастието бързо, но то се оказва болезнено и кратко, следва нежелана публичност и стаена горест. Сякаш Кейт е права: "Ти не си се влюбил в човека, а в своята представа за него. И може би тя е само илюзия". И така да е, на кого е нужна действителността, щом съществува омайният блян?!

"Бащата" с Антъни Хопкисн