ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Лято за пътешественици: Непал съвсем отблизо

Лято за пътешественици: Непал съвсем отблизо

Цветен, странен, мръсен, шумен и омагьосващ, Непал може да бъде видян съвсем отблизо само през обектива на кинокамера. Съмнявам се, че някой от туристите в тази далечна земя може да си позволи да отдели толкова дни и внимание на всички детайли и на хората в Катманду, както го прави режисьорът Пол Друс във филма си „Изгубената камера: Непал“.

Организаторите на фестивала „Кино за пътешественици“ Ангел и Здравко сами са видни пътешественици и преди прожекцията разказаха за своето посещение в Непал миналата година, както и вече по традиция ни почерпиха с местни лакомства. Техният разказ и снимки обхващаха по-голям периметър от територията на Непал, включително флора и фауна, докато филмът е клаустрофобично затворен из уличките на Катманду и във втората си половина е наистина некомфортен за гледане.

Непал – страната на абсолютното безвремие.

Далечният изток е много особена дестинация за европееца – от една страна, примамлива и интересна, от друга, неразбираема и на моменти плашеща. Или поне такъв е Непал във филма. Доколкото това е възможно в рамките на час екранно време, символично подреден между изгрева и залеза, животът в Катманду е уловен в безброй красноречиви моменти, които просто нямат нужда от коментар. Това е едно от много големите достойнства на филма – всичко се случва пред очите ни без думи, без никой да обяснява какво виждаме на екрана и защо. Звучи само музиката на Непал, подбрана идеално според настроението на отделните сцени.

Градът се събужда с виковете на децата, пускащи хвърчила, и чувалите с шарени бои на пазара, край които жените нижат гирлянди от цветя. След това се редуват сцени съзерцателни или откровено жестоки, за да стигнем привечер до кладите край реката и насядалите наоколо старци с бели лица.

Непал – страната на абсолютното безвремие. Ако не бяха влезлите почти случайно в кадър мобилен телефон и цигари, този филм спокойно може да е сниман по всяко време през последните два века, а може би и преди това. Аз лично предпочитам тези приключения да ми се случват само на кино. Програмата на „Кино за пътешественици“ е тук.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...