Димитър Воев. Дори името му напомня за вой, вик, крещене. Нещо, което идва от сърцето и не може да бъде пренебрегнато. Такава е и цялата му поезия. Крясъкът на цяло едно поколение, който отеква и днес – няма нужда човек да му е бил съвременник, за да чува собствения си глас през думите на Воев. 

Днес той щеше да навърши 58 години. Вместо това остана завинаги на 27. Да, онзи клуб. На безсмъртните. 

Събрахме любимите си стихотворения от Димитър Воев, защото 21 май за нас е празник. На този ден в нашата малка страна се е родил един огромен талант. Благодарим. 

Малко момиченце

Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „Б“ клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.

Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.

Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.

В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.

Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!

По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.
 

Има и още...