Изкуство

Любими стихове от Воев, който днес трябваше да навърши 58

"Оглеждам се само в чиста вечност"

Любими стихове от Воев, който днес трябваше да навърши 58

Снимка: Фондация Димитър Воев - Нова Генерация

Димитър Воев. Дори името му напомня за вой, вик, крещене. Нещо, което идва от сърцето и не може да бъде пренебрегнато. Такава е и цялата му поезия. Крясъкът на цяло едно поколение, който отеква и днес – няма нужда човек да му е бил съвременник, за да чува собствения си глас през думите на Воев. 

Днес той щеше да навърши 58 години. Вместо това остана завинаги на 27. Да, онзи клуб. На безсмъртните. 

Събрахме любимите си стихотворения от Димитър Воев, защото 21 май за нас е празник. На този ден в нашата малка страна се е родил един огромен талант. Благодарим. 

Малко момиченце

Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „Б“ клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.

Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.

Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.

В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.

Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!

По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.
 

 

Има и още...


Арлина

Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии –
жартиери с нова марка „тяло“.

Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.

Разкъсай бързо майка си на малки, разтварящи се споменчета бели.

Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.

Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.

Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар',
със теб по-малко се срамувам.

 

И още...


Само двама

С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта –
аз със теб и ти със мен.

Даже никой да не чува
наште песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.

Който иска – да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

 

И още...


Скорпионите танцуват сами

Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.

Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.

Отрова нямат те,
ела и не се плаши.

На брега на морето
са кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.

Обичам само теб,
твоите студени очи.
Пронизващи само мен,
човекът със лилави черти.

Някъде в мен останаха
мяукащи котки – лъжи.
Но античният вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.

 

И още...


Тъмна земя

Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат,
с черната си кола
да влязат във твоя паркинг?
Тогава стани
и през прозореца викай.
В тъмна земя
без светлини,
в тъмно море
не търся нежност.
Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.
Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!
Не искам, не мога, не знам,
не мога, не знам, не искам,
не ми е до вашия срам,
разберете ме, аз не искам!
Не мисля дори,
че някога ще желая.
Тъмно. На тъмно,
на тъмно играя "живот".
Аз имам
моето световъртене
в мен.

 

Патриотичната песен на Димитър Воев