Името му вече официално е част от София, така както думите му завинаги отекват в душите ни. Вчера, на рождения ден на любимия ни безсмъртен поет, бе официално открита алея "Димитър Воев" в Борисовата градина. Инициативата по кръщаване на улица с името на Воев е стара и в пътя й из институциите от улица стана на алея, но все пак вече е факт.
На 21 май, когато Димитър Воев трябваше да навърши 57 години, но вместо това остана завинаги на 27, цял фестивал в София приветства новото име на алеята и всички пяхме от сърце песните на Воев и на вдъхновените от него групи. А те изобщо не са малко, защото именно така се случва, когато вечността прозира от нечие творчество.
Събрахме любимите си стихотворения от Димитър Воев, тъй като 21 май за нас е празник. На този ден в нашата малка страна се е родил един огромен талант. Благодарим.
Малко момиченце
Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „Б“ клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.
В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.
Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!
По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.
Има и още...
Деница Стефанова
Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...
;void(0);){kind=link}
