ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Любов“, Народен театър „Иван Вазов“

„Любов“, Народен театър „Иван Вазов“

Диалог на две момичета след спектакъла:

– Поне беше кратко.

– Да, и това беше най-голямото му достойнство.

Подслушах неволно този разговор и се успокоих, че не само според мен това представление не е сред попаденията на Народния театър. Пиесата е по текст на Елин Рахнев, който пише наистина хубаво и част от репликите са поетични и красиви.Проблемът е, че това не е текст за сцена. „Любов“ е нещо като импресия за любовта, страстно и хаотично написано есе за истеричната, сатиричната, вечната и случайната, за нея – Любовта. Сюжет няма, действие – също. Четиримата актьори на сцената – Радена Вълканова, Христо Петков, Ева Данаилова и Никола Стоянов – рецитират пламенно репликите си, опитвайки се да са убедителни по най-популярния на родна сцена начин – като крещят оглушително. Освен това се простират чаршафи, дрънка се с тенджери и изобщо по всякакъв начин се демонстрира нагледно противопоставянето на ежедневното и битовото на любовта – възвишената и необяснимата.

Само че аз си мислех за друго. За тънката граница между символичното и претенциозното в драматургията и за по-видимата граница между добрия и лошия театър. В случая не бях попаднала от правилната страна.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...