Да се правят класации е толкова изкушаващо, колкото и трудно. Особено когато сме гледали много хубави филми, само за една година, и ни се иска да си спомним възможно най-много от тях, защото те наистина го заслужават.[[more]]Няма да броим до десето място, няма да следваме хронология, защото има едно нещо, което обединява любимите ни филми на 2013 и то е Любовта. Темата за голямата, истинска любов, за която мечтаем, която търсим и дори, понякога, намираме или преживяваме – това имаше във филмите, които гледахме. Така че ние се влюбихме в тях и ето, това са историите за обич и надежда, които през 2013 намериха място в сърцата ни:
Символично, но съвсем неслучайно, най-награждаваните и обсъждани европейски филми на годината са любовни – покъртителният „Любов“ на Михаел Ханеке и „Синият е най-топлият цвят“ на Абдел Кашиш. Първият – за безсмъртната любов в заника на живота, която сякаш пристъпва и в отвъдното, вторият - за първата отчаяна любов на сетивата, която никога няма да бъде потушена.
Любовта на децата към родителите им, също и обратното– в „Небраска“ и във „Филомена“, както и в „Път на Север“ – историите за семейства с трудна съдба, които намират начин да простят и да обичат, въпреки всичко.
Любовта в нейните необичайни лица, които понякога не виждаме или не искаме да забележим – като в „Рай: Надежда“ и „Рай:Любов“ на Улрих Зайдл, в които майка и дъщеря търсят топлина и близост на най-странни места. Или в „Зад свещника: Моят живот с Либераче“ - историята на един мъж, влюбен в друг мъж, който живее в сенките и в буквален, и в преносен смисъл.
Любовта, за която сме готови на всичко – да тръгнем на път от любов към една книга, като в „Нощен влак за Лисабон“ или да останем, както в „Преди полунощ“.
Любовта към приятелите, без които не можем – в „Последен квартет“, „Най-екзотичният хотел Мариголд“ и „Квартет“.
Или просто любов към магията на киното, с помощта на която всяка история може да изглежда вълшебна – като във „Великият Гетсби“ на Баз Лурман.
С две думи - обичаме киното!
