Изкуство

Мадам Бътерфлай – историята на влюбената гейша

"Мадам Бътерфлай" е опера с огромна история, дала възможност за изява на таланта на стотици, която този сезон Миланската скала преоткрива.

Мадам Бътерфлай – историята на влюбената гейша

Пучини може би не си е представял, че повече от 100 години след злощастната, белязана от интриги дневна премиера на "Мадам Бътерфлай" в Ла Скала през 1904 г. това произведение ще бъде една от най-изпълняваните и любими на публиката по света опери и извор на неизчерпаемо вдъхновение за постановчици, художници, дизайнери на костюми, режисьори, артисти.

"Мадам Бътерфлай" е опера с огромна история, дала възможност за изява на таланта на стотици, която този сезон Миланската скала преоткрива чрез реинтерпретацията на Рикардо Каили, който се връща към първоначалната т.нар. Ла Скала версия от първата премиера на операта. Сезон, празнуващ духа на Чо Чо сан и Япония не само с постановка, но и с различни събития в Милано. Едно от тях е изключителната изложба, заемаща втория етаж на музея на Ла Скала, която в неголямо, но много богато подредено пространство разказва за вдъхновението, стоящо зад четири от най-важните за историята на произведението постановки.

Но коя е легендарната мадам Бътерфлай?

Мадам Бътерфлай (Чо Чо сан) е гейша, влюбена в американския лекомислен лейтенант Пинкертон. Той се оженва за нея, но не точно по любов, колкото от увлечение и изкушен от възможността да има брак и в Япония, и в Щатите. Връщайки се в Америка, съответно се жени и за Кейт, а Чо Чо сан остава сама с детето им, очакваща го в къщата им в Нагасаки, презряна от близките си и отхвърляща предложенията за брак на японски принц. Три години по-късно Пинкертон слиза от кораба на пристанището с американската си съпруга и иска да отведе със себе си детето, а разбитото сърце на мадам Бътерфлай не издържа и тя слага край на живота си.

Пучини се запознава за пръв път с този сюжет в Лондон, където присъства на театрална постановка "Мадам Бътерфлай" на Дейвид Беласко, който, от своя страна, я е адаптирал от кратката история на Джон Лутър Лонг, публикувана в списание. Действително тази японска драма носи необходмия заряд да се превърне в оперно произведение, но Пучини всъщност е бил вдъхновен не толкова от нея, колкото от изпълнението на актрисата Евелин Милард. Тя изиграла толкова въздействащо образа на влюбената гейша, че веднага след завръщането си в Италия композиторът поръчва изработването на либрето от авторите Илика и Джакоза, които, за да обогатят сюжета, добавят ново действие в него.

Премиерата през февруари 1904 г. е пълно фиаско. Враговете на Пучини стоят зад организирания й провал, но по всяка вероятност операта е изненадала и публиката със своята модерност и нетипичност, както и с неубедителната сценография. Пучини обаче не се отказва, а я преработва и след три месеца се състои втора премиера в Бреша, където произведението се възприема по коренно различен начин и откъдето поема по своя славен път из целия свят. Именно на великите постановки на "Мадам Бътерфлай" е посветена и изложбата в Ла Скала.


Първата отбелязана, разбира се, е постановката от 1904 г. със сценография, подписана от Карло Сонга и Виторио Рота. Могат да се видят скици и фигурки, които обаче не са се харесвали на Пучини заради неточния им дух. Например присъствали са френски вази Gallè и люлеещ се стол за Чо Чо сан. Още един пирон в ковчега на първата премиера.

Двайсет години по-късно Ла Скала опитва отново да постави "Мадам Бътерфлай", този път чрез въображението на гениалния дизайнер Карамба, който създава сценографията и костюмите, а постановката е под диригентството на Тосканини. Завръщането на операта на мястото, където е родена, е огромен триумф.

Третата култова постановка е от 1951 г. Режисьорът е Виктор Де Сабата, а сценографията и костюмите са дело на японския художник Тсугуару Фужита. В тази постановка Чо Чо сан е облечена в рисувани на ръка кимона, достоверни до последния детайл, а цветовете са запазени сравнително ярки и до ден днешен и могат да се видят в изложбата.

Последната документирана в изложбата постановка е тази от 1985 г., която носи подписите на Кеита Асари (режисьор), Икиро Такада (сценография) и е под диригентството на Лорин Маазел. Тази постановка е изключителна с премерената елегантност, характерна за традиционния японски театър.

На 27 март в зала 1 на НДК ще можем да се докоснем до магията Ла Скала. Билети за концерта "Виртуозите на Миланската скала" можете да закупите от касите на НДК или онлайн: goo.gl/eZngD3. Гостуването им в София е по покана на Germi Art & Entertainment и се осъществява с подкрепата на Столична община.