Изкуство

"Мадам Мишима", отново!

Бях чул (от едно "момиче от града"), че въпреки възхищението на критика и колеги, моноспектакълът на Михаил Милчев "Мадам Мишима" по текст на Елена Алексиева под режисурата на Калин Ангелов е паднал, защото... не е имало зрители.

"Мадам Мишима", отново!

Бях чул (от едно "момиче от града"), че въпреки възхищението на критика и колеги (и различните номинации), моноспектакълът на Михаил Милчев (едно от непознатите светила на българския театър) "Мадам Мишима" по текст на Елена Алексиева (и аз съм скептичен към нейната драматургия) под режисурата на Калин Ангелов е паднал, защото... не е имало зрители. Е, ясно, че Блатечки, Любо Нейков и Рачков не участват, но чак пък толкова... За моя радост (и то около Великден) залата беше пълна на 90 процента!

В чудесна сценография (затворена стъклена клетка – Никола Налбантов) час и половина следим със затаен дъх (без скука, паузи и луфтове) монолога на мадам Мишима (Михаил Милчев), нарекла се така, въпреки че не е съпруга на великия писател. Ще отворя една скоба (много зрители не бяха запознати с контекста и затова имаха трудности с разбирането на ставащото – това беше причината за кратките и вяли аплодисменти). Юкио Мишима (има и американски филм на Пол Шрейдър за него) е японски творец (обичам "Златният храм"), нещо като попзвезда в родината си, който (дълго време обърнат към модерната европейска и американска литература) в един момент (след войната) "превърта", решава, че е пазител на древните самурайски традиции, започва да вае тялото си с усилени физически тренировки, създава си собствена гвардия (доста комична впрочем) и накрая публично си прави сепуко... При тази церемония ритуално главата му (това е част от обичая) отсича мадам Мишима, негова муза и любовница, преглъщала всичките му чудачества и лудост. Тя е арестувана и разследвана за предумишлено убийство, а между посещенията на следователя (младо неопитно момче, много важен образ) и служебния адвокат (порочно похотливо джудже, но доста вещо в занаята) ни разказва своята версия за случилото се (усетена с типично женска деликатност, интуиция, инстинкт и чувствителност), коментирайки насмешливо и остроумно ("можеш да си едновременно гениален и глупав, първото е състояние на душата, а второто – заболяване на характера"). Пред нас се разстила една "обикновена" история на прекомерни хипертрофирали амбиции, огромен талант, грандиозен успех, последвани от досада, отегчение, скука, породили тежка обида (може би въображаема), неразбиране, комплекси и артистично позьорско преиграване, довели вече казах до какво (доброволното напускане на живота като макабрен зрелищен спектакъл), в която "мадам" е прозорлив и интелигентен наблюдател и умен, вдъхновен и точен коментатор.

Текстът за моя изненада беше много добър и адекватен на съвременните тенденции в световната драматургия, режисурата – незабележима (повтарям се, но това е комплимент), а актьорската игра – прелестна (и заслужаваща всички годишни награди).[[more]]Краят е очакван – никому не е нужен мъченик нито язвителен коментатор от първо лице (за несъгласните има лесно решение, лично и достойно). Масите трябва да тънат в неведение и доволство, захранвани от удобни за всички митове и легенди. До следващия подобен скандал, предизвикан от някой гений или аутсайдер, комуто живуркането, материалният просперитет, лицемерието и демагогията не са достатъчни (няма лошо, но трябва да има и нещо повече), който се губи в търсенето на духа и в акт на отчаяние прави нещо (жест, заявление, неразбираема постъпка), дори да не знае точно какво и защо...