ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Мадам Мишима", отново!

"Мадам Мишима", отново!

Бях чул (от едно "момиче от града"), че въпреки възхищението на критика и колеги (и различните номинации), моноспектакълът на Михаил Милчев (едно от непознатите светила на българския театър) "Мадам Мишима" по текст на Елена Алексиева (и аз съм скептичен към нейната драматургия) под режисурата на Калин Ангелов е паднал, защото... не е имало зрители. Е, ясно, че Блатечки, Любо Нейков и Рачков не участват, но чак пък толкова... За моя радост (и то около Великден) залата беше пълна на 90 процента!

В чудесна сценография (затворена стъклена клетка – Никола Налбантов) час и половина следим със затаен дъх (без скука, паузи и луфтове) монолога на мадам Мишима (Михаил Милчев), нарекла се така, въпреки че не е съпруга на великия писател. Ще отворя една скоба (много зрители не бяха запознати с контекста и затова имаха трудности с разбирането на ставащото – това беше причината за кратките и вяли аплодисменти). Юкио Мишима (има и американски филм на Пол Шрейдър за него) е японски творец (обичам "Златният храм"), нещо като попзвезда в родината си, който (дълго време обърнат към модерната европейска и американска литература) в един момент (след войната) "превърта", решава, че е пазител на древните самурайски традиции, започва да вае тялото си с усилени физически тренировки, създава си собствена гвардия (доста комична впрочем) и накрая публично си прави сепуко... При тази церемония ритуално главата му (това е част от обичая) отсича мадам Мишима, негова муза и любовница, преглъщала всичките му чудачества и лудост. Тя е арестувана и разследвана за предумишлено убийство, а между посещенията на следователя (младо неопитно момче, много важен образ) и служебния адвокат (порочно похотливо джудже, но доста вещо в занаята) ни разказва своята версия за случилото се (усетена с типично женска деликатност, интуиция, инстинкт и чувствителност), коментирайки насмешливо и остроумно ("можеш да си едновременно гениален и глупав, първото е състояние на душата, а второто – заболяване на характера"). Пред нас се разстила една "обикновена" история на прекомерни хипертрофирали амбиции, огромен талант, грандиозен успех, последвани от досада, отегчение, скука, породили тежка обида (може би въображаема), неразбиране, комплекси и артистично позьорско преиграване, довели вече казах до какво (доброволното напускане на живота като макабрен зрелищен спектакъл), в която "мадам" е прозорлив и интелигентен наблюдател и умен, вдъхновен и точен коментатор.


Корнелия Нинова не дава оставка. Засега
ОТ ГРАДА
3 окт 2022 | Общество

Корнелия Нинова не дава оставка. Засега

Въпреки срива на вота за левицата, председателят на БСП Корнелия Нинова и членовете на Изпълнителното бюро...

Текстът за моя изненада беше много добър и адекватен на съвременните тенденции в световната драматургия, режисурата – незабележима (повтарям се, но това е комплимент), а актьорската игра – прелестна (и заслужаваща всички годишни награди).Краят е очакван – никому не е нужен мъченик нито язвителен коментатор от първо лице (за несъгласните има лесно решение, лично и достойно). Масите трябва да тънат в неведение и доволство, захранвани от удобни за всички митове и легенди. До следващия подобен скандал, предизвикан от някой гений или аутсайдер, комуто живуркането, материалният просперитет, лицемерието и демагогията не са достатъчни (няма лошо, но трябва да има и нещо повече), който се губи в търсенето на духа и в акт на отчаяние прави нещо (жест, заявление, неразбираема постъпка), дори да не знае точно какво и защо...

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.