Изкуство

Няма правила, ако си момче. Ако си момиче, трябва да играеш играта.

Изказването на Мадона е смело и в същото време много тъжно. За мен даде отговор и на въпроса могла ли е да бъде още? Да, ако не беше жена.

[[more]] Обожавам Мадона, откакто в VI клас с приятелки пеехме с цяло гърло La Isla Bonita, без да знаем дума английски. Концерът й в София е едно от най-щастливите събития в живота ми. Агент-провокатор, винаги крачки напред - пример, знаменосец, трендсетър, свободна жена. Феномен, символ на артистичен успех. Една жена с почти никакви гласови данни, но с нечовешки креативен талант, която три десетилетия е на върха на вълната. Направила сама изборите си, най-богатата жена изпълнител в Америка. Някой изобщо задава ли си въпроса дали е можела да бъде още!? А може би трябва. 

Изказането й по време на Bilboard Women Music Event, където Андерсън Купър й връчи наградата "Жена на годината" и където държа 10-минутна реч, предизвика силни реакции и размисли какво е да си жена арстист, какво е да си жена изобщо. Oще с първите думи, разкрачила крака пред микрофона, каза: "Чувствам се по-добре с нещо твърдо между краката". И стана ясно, че трябва да слушаме внимателно. Речта й беше смела и в същото време много тъжна. Няма лесно за жените дори когато са природни стихии. За мен даде отговор и на въпроса "Могла ли е да бъде още?" Да, могла е да бъде още много, ако не беше жена.

"Стоя пред вас като изтривалка. Ох, имам предвид като жена от развлекателния бранш."

"Благодаря, че признавате способността ми да продължавам кариерата си 34 години в лицето на крещящ сексизъм, женомразие, постоянен тормоз и безмилостна злупотреба."

"Камил Палия, известната писателка феминистка, каза, че връщам жените назад, като опредметявам себе си сексуално. И си помислих: "Ох, ако си феминистка, явно не бива да имаш сексуалност, трябва да я отричаш." Но си казах: "По дяволите, аз съм различен вид феминистка. Аз съм лоша феминистка."

"Както можете да си представите, всички тези неочаквани събития ми помогнаха да стана милата жена, която стои пред вас. Но и ми напомнят, че съм уязвима. А в живота няма истинска безопасност освен вярата в себе си."

"Разбира се, бях вдъхновена от Деби Хари, Криси Хайнд и Арета Франклин. Но моята истинска муза беше Дейвид Боуи. Той въплъщаваше женски и мъжки дух и това беше перфектно за мен. Той ме накара да мисля, че няма правила. Но грешах. Няма правила, ако си момче. Ако си момиче, трябва да играеш играта. А каква е играта? Разрешава ти да бъдеш хубава, сладка и секси. Но не можеш да си умна. Не можеш да имаш мнение или поне такова, което е извън приетото. Разрешава ти да бъдеш опредметявана от мъжете и да се обличаш като мръсница, но без да притежаваш собствената си развратност. И недей, повтарям, недей да споделяш собствените си сексуални фантазии със света."

"Бъди това, което мъжете искат да бъдеш. Но по-важното, бъди това, с което жените се чувстват удобно, когато си около мъже. И най-важното, не остарявай. Остаряването е грях. Ще бъдеш критикувана, охулвана и най-вече никой няма да те пуска по радиото."

"Години по-късно, разведена и сама, направих албума "Еротика", а книгата ми "Секс" беше издадена. Спомням си, че бях на заглавните страници на всички вестници и списания. Всичко, което четях за себе си, беше съкрушително. Наричаха ме курва, едно заглавие ме сравни със Сатаната. Аз си казах: "Чакайте малко, не е ли Принс този, който се разхожда с мрежести чорапи и високи токчета, а задникът му излиза навън? Да, той беше. Но той беше мъж."

"Това беше първият път, в който наистина разбрах, че жените нямат същата свобода като мъжете."