Познаваме го предимно като злодеят във филмите, в които играе - “Ханибал”, „Доктор Стрейндж“, “Казино Роял”. Толкова сме свикнали с този негов образ на лошия, че едва ли можем да си го представим в друга роля, камо ли пък като танцьор. Но зад любимия на всички злодей се крие изключителен танцьор и дълга история, която тръгва от гимнастиката. Но трябваше да се появи филмът “Another round”, за да видим тази дарба на Мадс Микелсен. Във филма той танцува на пристанището, скача, рита и си проправя път през тълпа от напоени с бира абитуриенти, и всичко това под звуците на "What a Life" на Scarlet Pleasure. И това определено може да се нарече най-добрата филмова сцена на годината.

Но как се стига до танците?

Микелсен навлиза в света на танците, които за него са колкото интригуващи, толкова и неочаквани. Роден в Копенхаген, Дания, през 1965 г., Мадс първоначално прави кариера на гимнастик, а след това на професионален танцьор. Ранните му години са посветени на усъвършенстването на изкуството на движението и по това време той усъвършенства уменията, които по-късно стават неразделна част от актьорския му репертоар.

Танцовото пътешествие на Микелсен го превежда през различни дисциплини - от класически балет до съвременни танцови форми. Неговата отдаденост на занаята и умението му да съчетава безпроблемно сила и елегантност го отличават от колегите му.

"Спомням си, че цялото ми детство премина във вечно катерене. Катерех се по всичко - по всеки покрив, по всяка сграда, търсех възможно най-сложните преки от дома ми до училището. Мисля, че като дете исках да бъда Бъстър Кийтън или Брус Лий. Наистина исках! Правех луди каскади пред движещи се коли. Това винаги е било част от мен” - споделя Мадс Микелсен, цит. по The daily beast.

“Гимнастиката беше достъпът ми до танците. Някой имаше нужда от акробати за един мюзикъл, така че имаше няколко от нас, които се занимаваха с това. Освен това правехме и няколко стъпки, а хореографът сметна, че имам приличен талант и ме попита дали искам да науча занаята. В онзи момент нямах нищо по-добро за правене в живота си, така че попаднах в този свят. А и никога не бях гледал балет или театър, така че това беше един изцяло нов свят, който се отвори пред мен, когато бях на 19 години.

Снимах се в много мюзикъли - "Уестсайдска история", "La Cage aux Folles", "Чикаго", а след това бях танцьор в компания, която работеше с нещо като смесица от техниката на Марта Греъм и техниката на Хортън. Всяка сутрин се занимавахме и с балет, защото той дава толкова силна основа. С това се занимавах като млад. Никога не съм имал план за това, никога не съм мечтал, просто се случи по стечение на обстоятелствата и аз останах. Това беше работа и постепенно ставах все по-добър, все по-добър и по-добър. Другата причина, поради която останах, беше, че там нямаше много момчета, а много момичета, така че можеше и да се задържиш известно време."

Макар че танцовият опит на Микелсен не е изрично показан във всичките му филмови роли, неговото влияние едва доловимо прониква в изпълненията му. Вроденото чувство на актьора за контрол на тялото, пространствената осведоменост и способността му да предава емоции чрез движения са очевидни във всяка негова поява на екрана.

Един от забележителните примери, в които танцовите умения на Мадс Микелсен проличават, е в датския филм "Pusher" от 1996 г. В ключова сцена героят на Микелсен участва в танцова поредица, която не само служи като мощно средство за разказване, но и подчертава уменията му в хореографията. Сцената е доказателство за отдадеността на Микелсен на занаята, който безпроблемно интегрира танца в структурата на своя герой.

Танцовият опит на Микелсен изиграва важна роля и при превъплъщението му в загадъчния и смъртоносен герой Ле Шифр във филма за Джеймс Бонд "Казино Роял" от 2006 г. Физиката и уравновесените движения на актьора добавят допълнителен слой изтънченост към ролята на злодея, превръщайки Le Chiffre в един от най-запомнящите се антагонисти на Бонд.

За "Another round"

"По някаква причина режисьорът на "Another round" Томас Винтерберг искаше да танцувам на калдъръм, така че това беше трудна задача. Имаше пейка и много деца, така че оставихме известно пространство за импровизация, но с хореографката Оливия Анселмо направихме база от стъпки. Тя беше фантастична. Оказа се, че танците са се развили безумно, откакто танцувам, така че нямах представа какво прави тя, но се опитах да го възприема по най-добрия начин и го променихме малко, за да го направя свой. Идеята беше, че трябва да се чувствам свободно. Не искахме да е естетически танц; по-скоро ставаше дума за вътрешното пътуване на този човек, защото току-що е загубил някого, когото е обичал, и е спечелил някого, когото е обичал в рамките на последния час. Репетирахме няколко пъти и аз много се разтягах, преди да го направим, защото танцовите мускули не са същите като тенис мускулите. Може би го направихме двайсет или трийсет пъти - което е много за човек на моята възраст на калдъръм. Но щом веднъж бяхме там, се почувствах на правилното място.”

Пътят на Мадс Микелсен от танцьор до прочут актьор е доказателство за неговата артистична гъвкавост. Неговият опит в танците несъмнено е оформил начина, по който подхожда към ролите си, придавайки на всеки герой уникална физика и нюансирано разбиране на движението. Макар да е известен най-вече с интензивните си и харизматични изпълнения, танцовата виртуозност на Микелсен остава интригуващ и често пренебрегван аспект от прочутата му кариера. Тъй като публиката продължава да бъде завладяна от екранното му присъствие, си струва да оценим дълбочината и широтата на талантите на Мадс Микелсен, като танцът е тих, но мощен партньор в артистичния му път.