Изкуство

Магия в полунощ / Magic In The Moonlight (2014)

Харесва ми как остарява Уди Алън. Сякаш възрастта му носи мъдрост, чувство за мярка и спокойствие, които все повече личат във филмите му от последните години.

Магия в полунощ / Magic In The Moonlight (2014)

Харесва ми как остарява Уди Алън. Сякаш възрастта му носи мъдрост, чувство за мярка и спокойствие, които все повече личат във филмите му от последните години. Вярно е, че им липсват блестящите и гениални проблясъци от ранното му творчество, но затова пък се гледат с удоволствие от край до край и макар и предвидими, са очарователни.

„Магия в полунощ“ е именно такъв филм. Романтичен и красив, леко смахнат и преувеличен. Една история, пълна със самоирония и носталгия.[[more]]Действието се развива през 20-те години на миналия век на Лазурния бряг. Пейзажите, музиката и костюмите са толкова хубави, че дори само те заслужават аплодисменти. По традиция Уди Алън е събрал феноменални актьори, като този път сред тях няма нито един от „обичайните заподозрени“, с които работи напоследък. В главната роля е Колин Фърт, който играе илюзионист и демистификатор на всякакви „медиуми“ на име Стенли Крофорд. За онези, които още го помнят като мистър Дарси, тази роля на Колин Фърт е напълно обяснима – тук той играе надменен, тесногръд и горделив английски джентълмен с толкова преувеличен апломб и пресилен акцент, че всяка сцена с него е абсолютно удоволствие. В ролята на приятеля му Хауърд е Саймън Макбърни, който съвсем неслучайно прилича на младия Алън, със същите очила, привидно наивен поглед и коварни замисли. В ролята на младата Софи, американка с паранормални способности, е Ема Стоун, която през повечето време гледа наивно с огромните си сини очи и е толкова трогателно фалшива, че дори не дразни. Както е ясно от самото начало, Стенли е призован да развенчае измамницата Софи, но скоро сам попада в плен на нейния невинен поглед и весел нрав.

Събитията са напълно предвидими от около десетата минута на филма натам, но това не намалява удоволствието от гледането. Както казах, с годините филмите на Алън стават все по-семпли и симпатични, а добре разказаните и забавни любовни истории винаги ще си останат класика в киното.