Малка пиеса за детска стая

Тази пиеса сякаш е написана лично за мен! Странно е, че никой от четирите пъти, в които съм я гледала от първия ред, някой от персонажите не ми подаде ръка да се кача при тях на сцената, където ми е мястото. Това е историята на моето поколение, на съучениците и приятелите ми, които живяхме и живеем в толкова объркан, променящ се и понякога враждебен свят, че се спасяваме от него като си създаваме свой. Старите приятелства, „нашите“ места, изразите , които никой друг не разбира… Всичко това ни прави част от едно малко общество, в което сме обичани, незаменими, в което сме себе си. В пиесата си Яна Борисова ни пита – колко далече сме готови да стигнем, за да запазим този свят? Бихме ли жертвали любовта, кариерата, личният успех в името на старите и верни приятели? И кое е жертвата всъщност – да си отидеш или да останеш? Сигурна съм, че всеки един от актьорите има своя отговор и всеки от тях играе онова, в което вярва – поне така изглежда от първия ред. Препоръчвам ви този спектакъл!