Тази година фестивалът So Independent е много силен. Направо имам чувството, че се намирам в Юта на "Сънданс"! Започнах ударно, едновременно стилно, актуално (ще разберете защо) и полемично с "Манчестър до морето" на сценариста и режисьор Кенет Лонерган (за 15 години с три филма, другите два любими, You can count on me и Margaret, скоро чакам неговия сериал Howards End). Филмът е с оценка 8.6(!) в IMDb и е едно от най-тиражираните заглавия в току-що излезлите номинации за "Готъм" (премиера в САЩ чак на 18 ноември!). [[quote:0]] Лий Чандлър (Кейси Афлек, твърде подценен актьор) е момче за всичко (водопровод, канализация, електричество, кръпки по мазилката) в няколко сгради в Бостън. Свъсен и отстранен, мълчалив и търпелив (до един момент), с каменно интересно лице и стегната походка, той е абсолютен самотник, дори до крайност - отклонява интимните домогвания на апетитна млада майка, попрецъфтяла и наточена изкусителна "пума" и младо чаровно и знойно девойче в бар, но това не му пречи да предизвика люто сбиване в заведението.
Известяват му, че брат му Джо (Кайл Чандлър), рибар в родното му място Манчестър (наблизо до мегаполиса), набит, чевръст, дружелюбен и контактен мъж около 50-те, е получил инфаркт (има слабо сърце). Тръгва устремно и рязко, но, докато пристигне, човекът умира...
Изведнъж се прехвърляме в миналото (по време на плашещата диагноза). Лий е женен за кукленски хубавата, властна и раздразнителна блондинка Ранди (Мишел Уилямс), има три деца и добре платена работа, къща. Съпругата на Джо е агресивната и хаплива платинено съблазнителна Елис (Гретчен Мол), той върти бизнес с лодка със съдружника си Джордж (Си Джей Уилямс), стабилен, работлив и честен мъж, а синът му Патрик (Лукас Хеджис) е любим племенник на вуйчо си, палав, любопитен и пъргаво обсебващ. Сега Лий трябва да се погрижи за порасналия сирак (майка му е алкохоличка и наркоманка и се е запиляла някъде), мускулест хокеист, рижав, източен и симпатичен, който върти любов едновременно с пълната и възбуждаща щедро надарена Шарън (Мари Малън) и с милата, умна и привлекателна Санди (Анна Баришников, да, неговата дъщеря). "Слонът в стаята" е защо героят се е развел с Ранди, къде са тя и децата му и защо в града го заплюват и говорят за него като за "онзи Лий Чандлър". [[more]] Прескачанията във времето и неизяснената интрига ни държат в напрежение и не ни оставят да се успокоим и дори временно да изпаднем в летаргия или да ни обземе скука въпреки малко дългите два часа и петнайсет минути екранно време. Филмът едновременно жестоко ни провокира и дълбоко дълбае в емоциите ни, предизвиквайки симпатия, съчувствие, разбиране, обвинение, омерзение или опрощение към действащите лица (основно към Лий, който в една спираща дъха сцена с ридаещата Ранди, казваща му, че го обича и иска той да живее, отвръща, че сърцето му е мъртво, там отляво няма нищо, особено чувства).
Лесно е да кажеш, че времето лекува и трябва да продължиш напред, когато гледаш отстрани и не си човекът, сполетян от немислима трагедия по негова вина, който страда, самообвинява се и се мрази, разтерзан, разкъсан, с кървящо (уж празно) сърце. Тук няма готови схеми, нито обещания за бъдещето или показен лечебен катарзис, всичко е истинско, достоверно и близко, трудно и неравно.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
