Изкуство

Марина Абрамович: В изкуството не трябва да има разделение между мъже и жени

За феминизма в изкуството

Една от най-влиятелните жени в съвременното изкуство се включи в специалния търг на Sotheby’s, придружен с изложба, озаглавен (Women) Artists, с който се отбелязва приноса на жените в изкуството през последните 400 години. Марина Абрамович участва в проекта със свой автопортрет, въпреки че отдавна е заявила своето отношение относно разделението на жени и мъже в изкуството. Още през 2007 година тя заяви, че не иска да бъде определяна като феминистка. „Аз съм жена, но не съм жена художник, а просто художник.“ Затова и сега не е напълно съгласна с името на търга, споделя тя в специално интервю за Vogue, което дава през Zoom от дома си в Ню Йорк, където живее през последните две десетилетия.

„Обикновено не харесвам подобни заглавия, които разделят мъжете и жените. Моята позиция винаги е била такава, че в изкуството няма мъже, жени, транс, гей, лесбийки... Изкуството може да бъде добро или лошо. Това е единствената категоризация, която приемам. Мисля, че когато разделяме изкуството на мъжко или женско, ние създаваме разделения и различия, които не би трябвало да ги съществуват.“ Тя допълва, че крайно феминистките изложби не водят до нищо добро за самите артисти, но в същото време осъзнава, че има дисбаланс по отношение на половото разделение в изкуството.

Самата тя се възприема като войн, който продължава да се бори за своето място в него. „Отне ми 50 години, за да стигна дотук и не беше лесно, защото никога не съм била част от някакъв мейнстрийм, винаги съм била извън контекста. Сега осъзнавам, че жените артисти са по-малко платени от мъжете, имат много по-малка видимост от тях и това е от векове. Ситуацията вече се променя към по-добро, така че трябва да сме по-ентусиазирани, но бихме могли да бъдем по-добри и трябва да сме по-добри.“

Миналата година Марина Абрамович трябваше да има самостоятелна изложба в една от основните галерии на Кралската академия по изкуствата в Лондон, нещо, което не се е случвало на жена артист в 250-годишната история на Академията. Първоначално тя беше отложена за 2021 година заради пандемията, но тя реши това да се случи през 2023. „Като първата жена там трябва да направя нещо, което е много по-добро от това, което може да направи един мъж“, сподели тя пред The Guardian миналата година, като допълни, че по този начин иска да отвори пътя на младите и талантливи художнички, идващи след нея.

Пърформънсът й в Лондон трябваше да носи името After Life, защото, както каза пред The Guardian тогава: “Приключих с умирането“. Особено след спектакъла „7-те смърти на Мария Калас. И не че не мисли всеки ден за смъртта, но не като причина да изпадне в депресия, а напротив – да се наслаждава на живота. Защото от позицията на своите 74 години няма лукса да си позволи да бъде нещастна.

Сега обаче е решила да даде ново име на проекта си, защото след Covid – After Life се приема по-скоро отрицателно. „Затова реших, че ще бъде 360 градуса. 360 градуса е началото и краят, в същото време това е един вид цикъл, по-позитивен и щастлив. Но това е работно заглавие, има още две години. " В личен план тя се радва изолацията през последните 15 месеца. „За художника това е някаква сбъдната мечта, защото е възможност за свързване с природата, има време за уединение, време за размисъл“, казва тя, като отказва редица проекти, които се провеждат онлайн. Защото „пърформансите имат нужда от директен контакт с публиката на живо. Така че трябва да се изчака. Защо трябва да правя компромис? Мога да изчаквам две години. Това е период на осъзнаване.“

 

Марина Абрамович: „Аз съм артист, не сатанист“