Една от най-влиятелните жени артисти в съвременното изкуство записа специално видеопослание за Palazzo Strozzi във Флоренция, с което изказа своята съпричастност към италианците, които продължават да бъдат най-засегнати от коронавируса. Видеото е част от специалната платформа In Touch на фондацията, създадена, за да се споделят различни текстове и изображения в този период на изолация, с което дава възможност на хората да не губят връзката си с изкуството.

„Това е моето послание към Италия и италианците, които дълбоко обичам. Знам, че е време на криза и вирусът е навсякъде, но в същото време именно от тези бедствия ние трябва да научим урока си. Италианците показват невероятен кураж, невероятна съпричастност към обществото и човечeството. Заедно ще се борим с това, защото е нещо, което ще премине. Истината е, че това, което ще остане, е един ценен опит, осъзнаване, че човешкото съзнание трябва да се промени. Както и отношението ни към света, към планетата трябва да се промени. Това е урокът, който трябва да научим. Италия, обичам те! Сърцето ми е с теб“, са думите, които отправя Марина Абрамович към италианците.

Именно в Palazzo Strozzi през 2018-а тя постига невероятен успех с изложбата си The Cleaner, която през изминалата есен беше показана и в родния й Белград, където тя не се бе връщала цели 44 години. „И както в един дом се оставя само нужното, така се прави изчистване на миналото, на паметта, на съдбата“, казва самата тя и прави своето екзистенциално прочистване чрез тази ретроспектива на един живот, напълно посветен на изкуството.

Израснала в семейство на изявени партизани от Втората световна война, Марина има доста привилегии, но се сблъсква и с много деспотизъм, особено от страна на своята майка, която до 29-тата й година й налага вечерен час – тя не може да излиза навън след 10 вечерта. Трудното детство и липсата на достатъчно любов може би донякъде обясняват и склонността й към самонаранявания, които тя превръща в зрелищни пърформанси и използва изкуството като форма на свобода. Нещо, което дълги години е нямала.

Наскоро Марина Абрамович трябваше да се сбогува с голяма си любов Улай, немския артист, с когото светът на изкуството се раздели завинаги преди броени седмици. Родени на една и съща дата, в продължение на години двамата създават общи пърформанси, един, от които е Breathing In/Breathing Out, по време на който дишат уста в уста цели 17 минути, след което изпадат в безсъзнание поради липсата на кислород.

Дори и раздялата си превръщат в спектакъл, но може би никога няма да забравим онова видео по време на пърформанса на Абрамович – The Artist Is Present в МоМа в Ню Йорк, когато тя стои на един стол в продължение на часове, а всеки, който иска, има възможност да седне срещу нея. Един от тези хора е Улай, с когото не са се виждали от години. Цялата емоция, която я връхлита, се стича по лицето й чрез сълзите й. Не казва нищо. Той също. Защото понякога мълчанието ни казва всичко.

Рим: величествен, самотен и още по-красив