ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Марина Абрамович: „Италия, обичам те! Сърцето ми е с теб“

Марина Абрамович: „Италия, обичам те! Сърцето ми е с теб“

Една от най-влиятелните жени артисти в съвременното изкуство записа специално видеопослание за Palazzo Strozzi във Флоренция, с което изказа своята съпричастност към италианците, които продължават да бъдат най-засегнати от коронавируса. Видеото е част от специалната платформа In Touch на фондацията, създадена, за да се споделят различни текстове и изображения в този период на изолация, с което дава възможност на хората да не губят връзката си с изкуството.

„Това е моето послание към Италия и италианците, които дълбоко обичам. Знам, че е време на криза и вирусът е навсякъде, но в същото време именно от тези бедствия ние трябва да научим урока си. Италианците показват невероятен кураж, невероятна съпричастност към обществото и човечeството. Заедно ще се борим с това, защото е нещо, което ще премине. Истината е, че това, което ще остане, е един ценен опит, осъзнаване, че човешкото съзнание трябва да се промени. Както и отношението ни към света, към планетата трябва да се промени. Това е урокът, който трябва да научим. Италия, обичам те! Сърцето ми е с теб“, са думите, които отправя Марина Абрамович към италианците.

Именно в Palazzo Strozzi през 2018-а тя постига невероятен успех с изложбата си The Cleaner, която през изминалата есен беше показана и в родния й Белград, където тя не се бе връщала цели 44 години. „И както в един дом се оставя само нужното, така се прави изчистване на миналото, на паметта, на съдбата“, казва самата тя и прави своето екзистенциално прочистване чрез тази ретроспектива на един живот, напълно посветен на изкуството.

Израснала в семейство на изявени партизани от Втората световна война, Марина има доста привилегии, но се сблъсква и с много деспотизъм, особено от страна на своята майка, която до 29-тата й година й налага вечерен час – тя не може да излиза навън след 10 вечерта. Трудното детство и липсата на достатъчно любов може би донякъде обясняват и склонността й към самонаранявания, които тя превръща в зрелищни пърформанси и използва изкуството като форма на свобода. Нещо, което дълги години е нямала.

Наскоро Марина Абрамович трябваше да се сбогува с голяма си любов Улай, немския артист, с когото светът на изкуството се раздели завинаги преди броени седмици. Родени на една и съща дата, в продължение на години двамата създават общи пърформанси, един, от които е Breathing In/Breathing Out, по време на който дишат уста в уста цели 17 минути, след което изпадат в безсъзнание поради липсата на кислород.

Дори и раздялата си превръщат в спектакъл, но може би никога няма да забравим онова видео по време на пърформанса на Абрамович – The Artist Is Present в МоМа в Ню Йорк, когато тя стои на един стол в продължение на часове, а всеки, който иска, има възможност да седне срещу нея. Един от тези хора е Улай, с когото не са се виждали от години. Цялата емоция, която я връхлита, се стича по лицето й чрез сълзите й. Не казва нищо. Той също. Защото понякога мълчанието ни казва всичко.

 

Рим: величествен, самотен и още по-красив

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...