ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Master of Art: „Джу Шао-Мей: Как Бах победи Мао“

Master of Art: „Джу Шао-Мей: Как Бах победи Мао“

Далечен и загадъчен, погледнат през призмата на социализма и неговите жертви, Китай изведнъж става разбираем и смущаващ. Тема, която там подлежи на внимателно преосмисляне, а у нас просто не съществува. Джу Шао-Мей е една от милионите жертви на Културната революция на Мао и този филм разказва за завръщането й в родината след 36 години в емиграция.  Когато напуска Китай, Джу Шао-Мей е бивша талантлива студентка по пиано, но е изкарала пет години в трудов лагер и не е виждала пиано през цялото това време. В Китай пианото е забранено, музиката – също, остават само оперите, посветени на властта. Един-единствен пианист успява да оцелее в този културен вакуум, като адаптира за пиано оперите и така буквално спасява този инструмент. В един момент на филма двамата с Джу Шао се срещат – всеки посвоему запазил верността си към Китай чрез музиката, която свири.

Джу Шао-Мей живее в Париж от повече години, отколкото е изкарала в Китай. Това обаче не я прави парижанка. Напълно промененият Шанхай също не е нейният град и тя е ничия – у нея живее една тъга и една празнота на човека без родина, който е щастлив само когато свири.

Завръщането на Джу Шао-Мей в родината е триумфално. Билетите за концертите й се разпродават за минути, при това на баснословни цени. За възрастната пианистка най-шокиращо е, че публиката в залите е главно от млади хора, докато в Европа младите отдавна не ходят на подобни концерти. В Пекин идват да я слушат дъщерите на Дън Сяопин – принцесите на партията. И дори ако това е само поза, пак е показателно кое прави добро впечатление в обществото.

„Хората не бива да забравят, че музиката, образованието и литературата са най-важните характеристики на здравото и хармонично общество“, казва Джу Шао-Мей във филма. Нямаме какво да добавим.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...