Изкуство

Master of Art: „Джу Шао-Мей: Как Бах победи Мао“

Музиката, образованието и литературата са най-важните характеристики на здравото и хармонично общество.

Далечен и загадъчен, погледнат през призмата на социализма и неговите жертви, Китай изведнъж става разбираем и смущаващ. Тема, която там подлежи на внимателно преосмисляне, а у нас просто не съществува. Джу Шао-Мей е една от милионите жертви на Културната революция на Мао и този филм разказва за завръщането й в родината след 36 години в емиграция. [[more]] Когато напуска Китай, Джу Шао-Мей е бивша талантлива студентка по пиано, но е изкарала пет години в трудов лагер и не е виждала пиано през цялото това време. В Китай пианото е забранено, музиката – също, остават само оперите, посветени на властта. Един-единствен пианист успява да оцелее в този културен вакуум, като адаптира за пиано оперите и така буквално спасява този инструмент. В един момент на филма двамата с Джу Шао се срещат – всеки посвоему запазил верността си към Китай чрез музиката, която свири.

Джу Шао-Мей живее в Париж от повече години, отколкото е изкарала в Китай. Това обаче не я прави парижанка. Напълно промененият Шанхай също не е нейният град и тя е ничия – у нея живее една тъга и една празнота на човека без родина, който е щастлив само когато свири.

Завръщането на Джу Шао-Мей в родината е триумфално. Билетите за концертите й се разпродават за минути, при това на баснословни цени. За възрастната пианистка най-шокиращо е, че публиката в залите е главно от млади хора, докато в Европа младите отдавна не ходят на подобни концерти. В Пекин идват да я слушат дъщерите на Дън Сяопин – принцесите на партията. И дори ако това е само поза, пак е показателно кое прави добро впечатление в обществото.

„Хората не бива да забравят, че музиката, образованието и литературата са най-важните характеристики на здравото и хармонично общество“, казва Джу Шао-Мей във филма. Нямаме какво да добавим.