ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Master of Art: "Фланьорът" или човекът, който промени живота ми

Master of Art: "Фланьорът" или човекът, който промени живота ми

Фотографът е човек, който вижда чудото в сивотата на ежедневието. Около него тече животът – черно-бял и скучен, а той през визьора на апарата вижда необикновеното, цветното и различното. Този фотограф се казва Цочо Бояджиев, по професия преподавател по Средновековна история, професор със световна слава и по съвместителство прекрасен поет. "Цочушка" пишеше на дървените маси във факултета по философия по времето, когато доц. Бояджиев беше мой преподавател. Не знам дали има друг човек във факултета, а и в целия университет, когото студентите да наричат с галено име вместо с прякор зад гърба му. Цочушка – ние с бившите ми вече колеги и до днес го наричаме така. Той промени живота ни. Научи ни да виждаме в Средновековието чудото и очарованието на един далечен и различен свят. Научи ни на любопитство, на любов към философията и знанието изобщо. 

Във фотографията проф. Бояджиев отива именно като ученик. Има късмета да попадне на най-добрия учител – Коко Трейман, и днес двамата са равнопоставен тандем с вече издаден един общ албум със снимки.

Филмът "Фланьорът" е част от фестивала за документално изкуство Master of Art и разказва за Цочо Бояджиев – един мъдър, талантлив и необикновен човек. Разказва спокойно, интересно и дори забавно. Филмът е продукция на БНТ и може да бъде видян тук.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...