Изкуство

Master of Art: Микеланджело и ръцете на душата

Остава само изкуството – безсмъртно и близко до нас дори и само на екрана.

Master of Art: Микеланджело и ръцете на душата

На 13 септември 1501 г. Микеланджело започва работата по своя „Давид“. По онова време той е на 26 години и е приел предложението за работа във Флоренция при доста неизгодни условия. Преди него двама скулптори вече са работили по големия къс мрамор и той трябва да се съобрази с техните намеси – единият е пробил дупката между краката на бъдещата фигура. След две години „Давид“ е завършен и още на пръв поглед е ясно, че подобно произведение на изкуството няма смисъл да бъде поставяно на върха на катедралата, какъвто е първоначалният замисъл, а трябва да бъде изложено някъде, където да е достъпно за всички. Тогава се събира нарочна комисия, която да избере мястото, и това е може би най-авторитетната комисия в цялата история на изкуството, тъй като в нея влизат Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели.

Това е само една от многото истории, разказани във филма „Микеланджело – любов и смърт“ от програмата на фестивала Master of Art. Филмът разказва за творческото наследство на този удивителен творец, чийто гений променя завинаги изкуството в много повече посоки от всеизвестните – освен скулптор и художник, Микеланджело е също така талантлив поет и архитект, с напълно неочакван поглед върху пропорциите.

Всичко, до което се е докоснал приживе, дори недовършените проекти, е ненадминато и до днес с красотата си и подсказва за наистина божи дар.

Филмът разказва за най-известните творби на Микеланджело и за начина му на работа през погледа на специалисти от всички най-големи световни музеи, които се занимават с творчеството му – „Виктория и Албърт“, Ватиканският музей, Ермитажът и други. Така пред очите на зрителя минават снимани отблизо перфектните творби на Микеланджело, докато от разказите се очертава портретът на творец перфекционист, нетърпелив, потаен, самотник, пълен с проекти и идеи, много от които изпълнява едновременно.

Детайлите от личния му живот са спестени за сметка на детайлите в изкуството му, които са в крайна сметка много по-важни и интересни. Всичко, до което се е докоснал приживе, дори недовършените проекти, е ненадминато и до днес с красотата си и подсказва за наистина божи дар. Най-голямото доказателство за това е, че бог му отрежда дълъг живот – Микеланджело умира на 88-годишна възраст.

Филмът се излъчва заедно с един по-кратък, но свързан с Микеланджело филм с красивото име „Ръцете на душата“. Това е поглед върху малкото тосканско селце


Пиетрасанта, в което от XVI век насам, тоест още от времето на Микеланджело, се изработват скулптури и мозайки по проекти на най-големите творци. Пръв е Микеланджело, но днес майсторите в градчето работят за художници като Деймиън Хърст, Джеф Кунс, Фернандо Ботеро, правили са проекти на Хенри Мур, Исаму Ногучи, както и мозайки за църкви и дворци – от Ватикана до Бъкингамския дворец.

Повечето от майсторите в градчето са поне трето поколение потомци на семейните традиции и са започнали работа като деца – първо само като чираци, които правят кафе и подават инструментите, постепенно научавайки всички тайни на занаята. Днес повечето майстори са възрастни хора, чиито синове и внуци не искат да работят с ръцете си, а предпочитат компютрите. Броят на работилниците намалява, броят на ръцете на душата – също. Остава само изкуството – безсмъртно и близко до нас дори и само на екрана.