ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Матилда“ – неразказаната приказка за една велика жена

Филмът „Матилда“ на Алексей Учител предизвика в Русия толкова голям скандал, съпроводен с протести, пожари и нападения над киносалони и офисите на режисьора, че това някак напълно засенчи реалните му качества като кино. А те са, меко казано, спорни. Може би ако просто бяха оставили това посредствено произведение да мине по кината, то щеше да си остане заслужено незабелязано.

Всъщност има и друга гледна точка. Ако се погледне на „Матилда“ като на напълно измислена история, тоест приказка, то тя е достоен представител на своя жанр – в нея има принц, влюбен в неподходящата девойка, има зла царица, магьосник, лош герой, също преследващ девойката, и тя – главната героиня, красива, мила и по неволя жертва на обстоятелствата.

Горе-долу така е представена историята на балерината Матилда Кшесинская, която за няколко години е любовница на престолонаследника, бъдещият крал Николай ІІ. Във филма любовта им е силно идеализирана, разбира се, застрашена от брака на Николай с немкинята Алекс – бъдещата императрица, както и от властната му майка и куп странични почитатели на Матилда. Николай ІІ във филма е слабоволев, нерешителен и лабилен, готов да се откаже от престола заради връзката си с една артистка, която очевидно го манипулира.

Всичко това, трябва да се отбележи, е показано с разточителност и размах, типично по руски. Филмът е не просто красив, той е разкошен и прекален във всеки кадър и детайл, декорите и костюмите са изумителни, като всяко нещо е преувеличено, доведено до съвършенство и мултиплицирано до степен да предизвиква световъртеж.

Филмът е сниман в истинските дворци на Петербург и

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...