Арабските комедии са специфичен жанр. Българите често наричаме себе си иронично „ориенталци“, но изкуството ни показва, че всъщност не приличаме толкова на хората от Близкия Изток или просто вече сме твърде привикнали на американски хумор и холивудските комедии.
В крайна сметка фестивалът „София Менар“ служи на първо място на това – да ни разкрие нещо ново за места и хора, които само на пръв поглед са далече от нас. И филмът „Да се помирим след сватбата“ е достатъчно добър пример в този смисъл, при това поднесен леко и забавно, заиграващ се с една болезнена за този регион тема – вечната вражда между евреи и палестинци.[[more]]Арафат е от арабско семейство, но живее в Ню Йорк, така че семейството му се проваля напълно в опитите си да го принуди да се ожени за послушно момиче от историческата родина. Вместо това Арафат избира самостоятелния живот, но понеже няма средства за това, сключва срещу известна сума брак по сметка, за да подсигури на съпругата си „зелена карта“. В това няма нищо лошо, докато новата съпруга на Арафат не се оказва... еврейка. При това също от Палестина.
Ужасът и у двете семейства е искрен и именно затова – комичен. Далече съм от мисълта, че всеки от нас не е изпълнен с предразсъдъци в същата степен, просто хората от Изтока не пестят емоциите си и от това реакциите им стават колкото преувеличени, толкова и абсурдни.
На места доста забавен, на други малко инфантилен, това е във всеки случай много симпатичен филм, разказващ достъпно и смешно за неща, които през повечето време гледаме в новините като трагедия.
Зад мен в киното беше редът на арабските бежанци и всички те се смяха през цялото време, което ми подсказа, че филмът е направен с точната мярка и не е оскърбителен за засегнатите страни. А това също е изкуство.
Програмата на "София Менар" е тук.
