Напълно случайно попаднах на абсолютно неизвестния ми "Мери и Макс" на австралиеца Адам Елиът. Каква беше изненадата ми, когато разбрах, че този анимационен 3D филм от 2009 г. е на 163-то място в класацията на IMdb за всички времена, с оценка 8,2 (!), и то дадена му не от няколко маргинални фена, а от над 100 000 гласували! Какви скъпоценности се крият в дълбоките води на световното кино, покрити от мътилка, тиня и непрогледен мрак!
Разказвач зад кадър (Бари Хъмфрис) със спокоен, безчувствен и равен тембър ни въвежда в историята и ни превежда през нея. Дейзи Динкъл (озвучава Тони Колет) е австралийско момиченце от провинцията, невзрачно, безформено, свито, безвкусно и сиво облечено, с "очи с цвят на мътна локва", родилно петно на високото чело, грозни кокалени очила и тантуресто тяло. Баща ѝ, затворен, мрачен, безразличен тип, работи в местната фабрика за чай (прикрепва на поточната линия картончетата към пакетчетата), а в свободното си време... препарира птици. Майка ѝ, дебела, занемарена, ондулирана и начервена матрона, е домакиня, готви, пазарува (краде продукти, клептоманка), подкрепя се с шери и го сипва в манджите (основна подправка), крещи и обижда. Дейзи е тайно влюбена от малка в съседа Деймиън (озвучен от Ерик Бана), зализан, лъскав и безличен красавец с ококорени, блестящи черни очи. Тя е толкова нещастна и объркана (фигурките на "ноблетите" от анимационен сериал и шоколадът са единствената ѝ утеха), че един ден намира телефонен указател на Ню Йорк и пише на случайно избран човек...
Писмото получава Макс Хенри Хоровиц (гласът на покойния Филип Сеймур Хофман прилепва на героя като одеяло за чаршаф), огромен, преливащ от стола, самотен, пенсиониран предсрочно нискоквалифициран евреин с кошмарно детство, тежащ 150 килограма и имащ в гардероба си само седем анцуга! Той (плешив, с кипа и нос като на Гонзо, обрамчен от увиснали бузи с цвят на вкисната помия, със забити като стафиди в превтасал козунак тесни, ужасени, паникьосани очи и виолетови торбички под тях) излиза единствено за да отиде до магазина и на среща на "Анонимните дебелаци" (но там е атакуван от "колежка", която го целува в асансьора и нарушава личното му пространство), обожава "ноблетите" и е измислил "шоколадов бургер". А, и има аспергер (вид аутизъм, щях да падна от стола, когато в офис му казаха "take a sit" и той си тръгна със стола и се качи в метрото!). С тези актьори и с тази история би се получил и игрален шедьовър, дори аз да го режисирам![[more]]Епистоларната връзка между двамата перманентно депресирани самотни аутсайдери тече през години, в които тя губи баща си и майка си, завършва колеж, изличава родилното петно с лазер и дори се жени за Деймиън (но не за дълго), а той влиза в лудница, печели милиони от лотарията (друг ги изхарчва, разбира се) и се връща в убежището си, където четирите стени го пазят от враждебния, неразбираем външен свят... Има предателство (тя пише книга за него), скарване, обида, изкупление, прошка и сдобряване, докато Дейзи най-накрая решава да отлети за Ню Йорк. Краят е сърцераздирателен...
"Мери и Макс" е за малките, невидими и свити в черупките си хора, дебели, неугледни, сиви, и за техните дребни мечти, срамежливи копнежи и плах и неуверен стремеж към щастие и любов. Такива нежни, деликатни, приглушени и сантиментални филми са от редките като четирилистна детелина, бяла врана или шампионска титла на "Славия" произведения, които не оставят и най-големите циници и мизантропи равнодушни (сигурен съм в това) и карат и най-коравите и закърнели сърца да проронят по една (поне) сълза. И да не съдят и мразят, а да приемат, обикнат и простят.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
