В своята родина - Америка Мери Касат е добре позната и обичана художничка, но във Франция, където художничката прекарва голяма част от живот си и избира да бъде погребана, остава почти забравена. Касат е една от трите жени художнички импресионисти и единствената американка, която популяризира в САЩ най-значимото художествено движение на 19-и век.
За заслугите си към изкуството Касат е наградена с Почетния легион през 1904 г. И все пак „французите знаят все по-малко за нея“, разказва Матюс.
Още от малка Мери Касат е решена да стане художник. Баща й Робърт, банкер, каза, че предпочита да я види мъртва, отколкото да стане художник. Причината? Той се страхувал за живота на дъщеря си, защото била жена. Искал да я защити от опасностите на тогавашния свят. Затова и Касат подписва ранните картини със своите инициали или второ име Стивънсън.
Няколко фактора по онова време пречат на Касат: тя е жена, чужденка и има репутация на художничка, която рисува майчинството. В крайна сметка обаче тя успява да докаже качествата си. Нейни картини са били излагани няколко пъти по време на Парижкия салон. Признание от най-висок ранг.
Тя пътува из континента, като се вдъхновява от Кореджо, Веласкес и Рубенс. „Рисуването не може да се преподава“, казва тя. „Човек не се нуждае от уроци. Музеите са достатъчни.“
Когато Едгар Дега вижда една от картините на Касат в Салона от 1874 г. и казва възторгнато: „Това е някой, който се чувства така, както и аз“. Дега и Касат се срещат три години по-късно и остават приятели за цял живот.
Сестрата на Касат – Лидия я вдъхновява с модните шапки и рокли и художничката започва да я рисува. На картина The Cup of Tea тя е с розова рокля и шапка, докато седи и държи изящно чаша чай.
Художничката се сблъсква и с недоверието на феминистките. От една страна тя е рядък пример за жена от тази епоха, която успява да пробие в сфера, доминирана от мъжете, от друга – нейното място в обществото, като жена, може да се разтълкува като несериозно. Освен това темата с майчинството в картините й също е спорна, защото я разглеждат като вид ограниченост и налагане на рамки на жените.
Въпреките критиките, картините й жънат успехи и я обезпечават. Художничката съумява да си купи сама свой собствен дом, който е също толкова приказен, колкото и картините й. През 1890 г. изложба на японски гравюри, известни „Картини на плаващия свят“, провокират влечението към японизма сред френските художници.
Касат като уверена в себе си жена, си поставя предизвикателството да постигне същия ефект, но със западни техники. Усърдието и талантът й раждат La Toilette – жена пред огледало с халат до кръста, която впоследствие е сравнявана с японския майстор Китагава Утамаро.
Като вижда картината La Toilette, Дега, който е известен с известното си недоверие към жените, отбелязва: „Не вярвам една жена да рисува толкова добре. Наистина ли направи това?"
И макар до край на живота си да не успява да създаде семейство, от нежността в детайлите на картините й проличава онова неподправено майчинско чувство, което е притежавала. В края на XIX век тя се утвърждава като майстор на „модерната Мадона”. В галерията ни можете да разгледате част от картините, създадени с талантливата й четка.
Елизабета Сирани - художничката, която се бори за правата на жените
