В градската джунгла от нова БГ музика има няколко нови банди, които изпъкват с много силно присъствие. Една от тях е групата No More Many More, в която Методи Кръстев е лийд вокал, китарист и автор на текстовете, а останалите са Радослав Гергов – вокали и ударни, Владимир Иванов – ударни, Гриша Георгиев – бас китара, Камен Александров – китара, Мартин Стоянов – Мартист – клавири.

Последният им трети албум "Помогни ми" е толкова добър, че се слуша на repeat, а едно от парчетата - "Полуизяден" - е включено в саундтрака на филма "Шекспир като улично куче". Песните от тази тава като „Човек от слама“ и "Помогни ми" са едновременно вдъхновяващи и разчувстващи с брилянтни текстове, безкомпромисно звучене и послания, които стигат директно до публиката. 

В момента No More Many More записват своя 4-ти студиен албум. Разговаряме с двигателя на бандата Методи Кръстев за музикалната реалност, амбициите и възможностите за българските музиканти и за плановете за 2023 година. Първото им концертно участие за годината е на 14 януари в Download Club в Пловдив.

Методи, 2022 г. беше доста силна за родната музика. Поздравления и за последния ви албум "Помогни ми". Много съм впечатлена! Как се приема от публиката?

Годината беше доста силна за нас, имахме много участия. На един от фестивалите през 2022-ра свирихме на една сцена и с Рони Ромеро (Haskovo Rocks). Дано 2023-а да е още по-интересна!

Албумът се приема много добре. На концертите идва все по-широк диапазон от публика. Новото е, че идват  хора с малките си деца, харесват ни. Имаме и едно ядро от фенове, които са много верни и не пропускат наше участия.

Как се събира една група, която да е толкова добре споена?

Не е толкова лесно. Предишният ни басист, например, ни напусна. Имахме няколко участия в комерсиални предавания и ни се разминаха мненията за това дали трябва да има задължителни квоти за българска музика. Според мен не е задължително (и го казах в „Шоуто на Цитиридис“), а тогавашният ни басист не се съгласи с мен. А аз мисля, че когато си направил българска музика и е достатъчно добра, тя стига до хората и да искаш, не можеш да я скриеш. Има социални мрежи, хората те викат, научават те. Няма нужда от задължителни квоти. Хората не разбраха, че пак ще пускат от онази българска музика, която не е готината – Криско, фолк и рап от селския тип, за сметка на останалите неща. 

Как съвместявате живота си с музиката? Методи, ти работиш само това, но останалите членове на бандата правят и други неща. Каква е цената?

За нас не е толкова допустимо да свирим след работа. От две години не работя нищо друго. Напуснах си работата за кинопроектите към „Бояна филмс“ – правех специални ефекти, много хубава творческа работа, обаче трябваше да избера - дали да си завърша албума, или да изкарвам пари. Вече от две години се заминавам само с музика. За мен е важно да имаме концерти, на които да сме безкомпромисни по отношение на свирене, осветление, звук.  

Имаме мениджър - ние сме разхвърляни като музиканти. Кандидатстваме по проекти, които са финансирани от НФК (Национален фонд култура), макар и с непълно финансиране, спечелвайки 4 - 5000 лв., които не стигат доникъде за запис, но те ангажират да спазваш срок. Това за нас е дисциплиниращо. Ако не свършим работата за 1 година, трябва да върнем парите. Затова, ако се забавим заради някой от групата, който е решил да отиде на морето, или защото имаме по час-два след работа, се ощетява цялата група. 

Не е лесно да гониш срокове, но така се прави в цял свят. Демокрацията свърши.

На няколко песни имаме бас, който е направен синтетично. Подбрал съм най-приемливо звучащите неща, но съм дал срок и имам условия, с които останалите трябва да се съобразяват.

За амбициите да правят музика извън България, вижте на следващата страница...