Не е тайна, че съм вманиачен на тема "Сънданс" и когато "Синемакс" пуснаха колумбийския "Между морето и сушата" на дебютанта Карлос дел Кастильо, изпитах бурна радост, не тихо задоволство. Филмът има оценка 7.3 в IMDb и четири отличия по света, две от които са точно на "Сънданс" миналата година: Специалната награда на журито и Наградата на публиката (!) в секцията World Cinema Dramatic.
В схлупена мизерна дървена наколна (!) колиба, стъпила в застоялата вода на лагуната, в която бризовете спокойно се гонят през зеещите дупки между изметнатите дъски, живееят Роса (Вики Ернандес, брилянт), едра и тромава жена на средна възраст с широко месесто лице и избеляла рокля, и синът ѝ Алберто (Маноло Крус, друг талант), болен от мускулна атрофия/множествена склероза младеж с чувствителни, нежни и интелигентни черти, огромни очи и съсухрено немощно хилаво тяло, съставено от тънки кости и здрави сухожилия.
Тя едва свързва двата края (съпругът ѝ моряк е умрял при буря), но е маниакално отдадена на детето си, смисъл на живота ѝ, той рисува покъртителни неумели картини с уста. Единствената светлина в живота им е съседката Хисел (Вивиана Серна), гъвкава и грациозна мургава красавица, която противно на логиката харесва (обича!) Алберто и постоянно се върти около него, дори търси в нета нови модерни и революционни лечения.
Роса я предупреждава (има и древна вражда с майка ѝ), че между нея и неизлечимо болния нищо няма да се получи и е добре да се отдръпне и да не му дава илюзорни надежди, а Алберто на свой ред има мечта да види морето, което е през една крайбрежна улица. Майката купува яркожълт стол, пригажда го на количка и с много усилия и изобретателност сбъдва бляна му, когато той, потънал до кръста в солената вода, ѝ казва какво всъщност иска... [[more]]Големите ми надежди и пресилени очаквания бяха излъгани почти през цялото кратко времетраене на филма (натрапчиво напомнящ "Морето в мен") до последните екзалтирани и силно емоционално концентрирани петнайсетина минути. През премрежени от сълзи очи за пореден път зрителят със загуби и травми в живота си дава сметка, че близките и любимите имат право да напуснат света, станал нетърпимо бреме и ужасна тегоба за тях (включително и с благородната цел да не обсебват и провалят живота ни) по свое желание и с достойнство, а дивият ни и вироглав стремеж да ги задържим до себе си (всъщност малкото, което е останало от тях) е проява единствено на нашия егоизъм и на страха как ще се справим и продължим без фундаменталната опора на присъствието им.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
