През 2012 г. “Дисни” станаха собственик на “Лукасфилм” и обявиха подготовката на нова трилогия филми “Междузвездни войни”. Епизод 7 се снима в момента и при всеки изтекъл слух, новина или кадър в интернет се надигат вълни от ентусиазъм и скептицизъм. Ентусиазмът е заради режисьора Джей Джей Ейбрамс, скептицизмът – заради това, че досега филмите на “Дисни” са: първо – анимационни, второ – за принцеси и трето – прекалено безобидни, обезопасени.
Междувременно първият готов продукт – анимационният сериал “Междузвездни войни: Бунтовници”, тръгна по Дисни Ченъл и аз, както и много хора, които са били деца чак през 1977 г., намерих оправдание да отделя един час за канал, който излъчва Хана Монтана и Док Макплюшинс.
Изгледах целия пилотен епизод – 40 минути (следващите, мисля, че ще са по 20) – ако не с възторг, то поне с гузното удоволствие на дете, което се е престорило на болно и яде торта за обяд, докато се търкаля в леглото, вместо да блее в училище. Анимацията е ужасна, героите са изтъркани, битките и преследванията са безобидни до глупост, но приключенските сюжети – към които моето поколение има огромна слабост – като че ли са имунизирани срещу всякакви критики.[[more]]Е, не напълно – едва ли ще отделя време да гледам още някой епизод. “Междузвездни войни: Бунтовници” има три симпатични чисто детски радости. Едната е на пшиу-пшиу – джит – пшиу-пшиу. Другата е комичният слапстик с щурмоваци на втори план. И третата – това, че всички хуманоидни военни в империята са британци.
От друга страна обаче анимацията е наистина ужасна. Вижте тази коса... Вижте тези уукита... Те са просто отблъскващи! Сравнете ги с анимация от 1930 г., направена буквално с подръчни средства.
Една от спецификите на европейската анимация е, че независимо от техниката образът има някакво тактилно усещане, че като че ли с очи можем да усетим гладка или грапава, хладна или люспеста повърхност. В един от примерите за екстремност това са дори две сурови, танцуващи пържоли.
Ясно е, че в “Междузвездни войни: Бунтовници” не се очаква да се натъкнем на европейски експериментален авангардизъм. Но и не би следвало сладкото космато ууки да е противно грозно.
И освен това – екшънът. Не е проблем, че битките и преследванията са по детски обезопасени. Проблемът е, че на моменти са нелепи до глупост. Цели взводове щурмоваци изскачат на пет метра от главните ни герои, тичат бавно известно време, за да дадат преднина на бунтовниците и после от безопасно разстояние започват сватбарска стрелба, която се маркира като червени чертички в ъглите на екрана.
