Това не е театрален плакат, нито официална снимка от спектакъл. Причината е, че това не е обикновено театрално представление, нито традиционна постановка. Пиесата „Миг“ се играе от непрофесионални актьори в малка и уютна зала в центъра на София и честно казано в много отношения превъзхожда стандартните постановки на софийска сцена. Причините са повече от една, ето ги. [[more]]Пиесата. „Миг“ на ирландката Дидре Кинахан се поставя за първи път в България. Авторката е успешен драматург в родината си и именно „Миг“ е най-известната й пиеса, която се играе първо в Англия, след това и в САЩ. В някои отношения сюжетът напомня за „Бившата мис на малкия град“ с образите на манипулативната майка, на вечно недоволната дъщеря, на симбиозата между тях и невъзможността им да простят на себе си и на другите. Но докато текстът на Макдона е песимистична драма, този на Кинахан се разгръща постепенно в много повече пластове.
Историята. Семейство Линч се събират на чай в дома на майка си – вдовицата Тереза. Тук са голямата й дъщеря Киара – всеотдайна и мила, загърбила мечтите си, омъжена за добродушния Дейв. По-младата е Найм – гневна и неспокойна, неспособна да се задържи на едно място. Неочаквано се появява и брат им Нийл, който е напуснал семейството преди 15 години, като изненадващо води и младата си жена Рут. В оригинала Рут е англичанка, което в традиционното ирландско семейство е почти скандално, на родна сцена очарователната Йолина Данева успява да е контрапункт на семейство Линч по друг начин, не по-малко убедително. Нийл е напуснал дома си неслучайно – една трагедия е в основата на всички скрити и явни конфликти и именно тази вечер е моментът всеки да реши за себе си дали може да прости и да продължи напред, или ще живее завинаги обърнат към мрака на миналото.
Театърът. „Нагоре по стълбата“ е театър, в който актьорите имат други професии и играят на сцена само за удоволствие и от любов към онова, което правят. Тоест те играят поради същите причини, поради които аз пиша. Няма как да не изпитвам симпатия. Знам отлично колко емоции, ентусиазъм, жертви и усилия изисква втората професия. В случая с трупата на театър „Нагоре по стълбата“ резултатът е отличен. Спектаклите се случват в малка зала, която е продължение на сцената и прави зрителите пълноправни участници във вечерята на семейство Линч. Символично, публиката седи от четвъртата страна на масата.
Актьорите. На първо място, преводът на текста е на две от актрисите, под редакцията на режисьорката Десислава Чутуркова. Това вероятно е важно условие всички участници да припознаят репликите на героите си като свои и да ги адаптират максимално към ролите си. От друга страна, видимото притеснение на актьорите в отделни моменти, жестовете и репликите с леко преувеличена театралност се вписват отлично в този сюжет, който сам по себе си е толкова мелодраматичен. Особено впечатляваща е Ева Маринкова в ролята на майката – в живота млада и лъчезарна жена, а на сцената застаряваща хипохондричка с треперлив глас. Николай Тошев в ролята на Нийл също е страхотен, на родна сцена няма аналог на този актьор, но няма да издам защо. Всички други герои също са точно на мястото си. Ето всички актьори: Георги Дангов, Гергана Генова, Ева Маринкова, Йолина Данева, Кристина Бонева, Невена Николова, Николай Тошев, Орлин Витанов.
И не на последно място – съществуването на паралелна театрална реалност, извън случващото се на „Раковски“, е напълно закономерно. Тези малки театри и събития поставят София на картата на нормалните културни градове. И макар че звучи смешно да се каже off Broadway, всъщност така изглежда този спектакъл – малко островче на емоции, споделени от хора, които обичат театъра. Отидете. Споделете.
