Дългоочакваната нова лента на гениалния режисьор Андрей Кончаловски най-после достигна българските киносалони. „Грехът на Микеланджело“ е не само задължителен за гледане, но и идва паралелно с още един филм за европейската културна история – „Аз, Леонардо“ на режисьора Хесус Гарсес Ламберт – сякаш за да потвърди, че сме свидетели на ренесанса на качественото кино.

Премиерата на филма „Грехът на Микеланджело" се състоя на 27 октомври миналата година, в деня на закриването на Римския филмов фестивал. Тогава критиците определиха филма, разказващ за Микеланджело, като ​​един от най-очакваните и обещаващи филми на 2019 година. През юли копие на филма бе подарено на папа Франциск от руския президент Владимир Путин по време на среща в Италия. Андрей Кончаловски неслучайно избира Рим за премиерата, тъй като италианският гений Микеланджело е живял и работил в края на 15 и 16 век именно във Вечния град. Филмът е заснет в Италия, повечето роли са изиграни от местни актьори – професионални и непрофесионални.

Андрей Кончаловски е космополит, един от най-многостранните, неочаквани и дълбоки режисьори на нашето време, гражданин на света, когото ще запомним не само със „Сибириада“ и „Дворянско гнездо“, с цикъла му „Гении“, но и с жанровите американски произведения „Влакът беглец“ с Ерик Робъртс и „Танго и Кеш“ със Силвестър Сталоун и Кърт Ръсел.

„Грехът на Микеланджело“ за Кончаловски очевидно е най-значимият късен филм, най-скъпият и труден за производство. Снимайки на чужд език, в чужда държава, той леко променя подхода към киното. В главната роля ще видим Алберто Тестоне – непрофесионален артист, а по професия зъболекар (въпреки че участва в няколко филма, той се изявява повече като режисьор и продуцент).

„Моят филм не е размисъл върху творчеството на Микеланджело", обяснява Кончаловски. „Моята задача беше да покажа човека на Ренесанса, който е бил блестящ художник и в същото време обикновен човек със своите слабости, страхове и недостатъци. Всъщност аз не се интересувам от таланта на Микеланджело като такъв, а от самия герой и връзката му с епохата, изпълнена с вдъхновение и красота и в същото време кървава и жестока.“

Интересно би било да се сравни историята на Микеланджело с друг художник, чието име се свързва с биографията както на самия Кончаловски, така и на неговия приятел Андрей Тарковски – с историята на твореца в едноименния филм „Андрей Рубльов“ (двамата съвместно създават сценария за известния филм). Самият Кончаловски си спомня това сякаш случайно наред с други неща: „Да снимаш филм за Микеланджело е не по-малко трудно, отколкото за Рубльов. И докато работех над сценария, изведнъж си спомних, че аз самият писах и за Рубльов. По този начин възникнаха паралелите между двамата автори и темите.“

И прилики наистина могат да бъдат открити. И в двата филма например в центъра на сюжета присъства огромно символично нещо, което обикновените хора се опитват да овладеят – в „Андрей Рубльов“ това е камбаната, а в „Грехът на Микеланджело“ има мраморен блок, наречен Чудовището, който каменоделците се опитват да свалят от планината.

И още един филм, който не трябва да пропускаме...