ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кратък пътеводител за Plovdiv Jazz Fest

Кратък пътеводител за Plovdiv Jazz Fest

Това е първата ми среща на живо с Мирослава Кацарова, чийто кадифен глас иначе често съпътства моите минути в софийските задръствания и ми напомня, че животът далеч не се изчерпва с клаксони, нервни шофьори и безкрайно чакане. Повод за срещата ни бе предстоящият Пловдив Джаз Фест, на който ние, Момичетата от града, сме горд партньор. Големи имена се очакват в Пловдив от 1 до 4 ноември тази година и аз исках да чуя гледната точка на жената, която е направила възможно тяхното гостуване у нас и която вече трета година успява да организира един от най-интересните и класни джаз форуми в България.

Ето какво ни разказа тя за феста, за българските участници, за чуждите гости и за своята голяма любов, музиката. 

Предстои трето издание на Пловдив Джаз Фест. Пораснал ли е той за това време?

Все пак да кажа, че този фестивал е наследник на Пловдивски джаз вечери, и в този смисъл е доста по-стар. Но като формат, участници и начин на финансиране той е напълно нов и независим от своя предшественик.

Първите две години бяха много успешни и като посещаемост, и като програма. И като интерес от публиката, и като форма на общуване между публика и музиканти, което за джаза е изключително важно. През 2015 г. започнахме с Кърт Елинг, носител на „Грами“ за най-добър джаз вокалист. Тогава също беше у нас Виктория Толстой, една от най-добрите шведски джаз певици, макар и наследничка на Лев Толстой. Също така бразилската певица Розалия де Соуса, която направи един много атрактивен концерт. Тогава направихме „4 дами пеят джаз“ с Хилда Казасян, Белослава, Андрония Попова и мен. Това се хареса изключително много на публиката. Втората година го повторихме с „4 дами пеят боса нова“. Тогава на сцената се качиха имена като Ричард Бона, Дейв Уекъл, Майк Стърн, Зуко 103, Давид Линкс.

Какво предстои тази година?

В деня преди откриването на фестивала първият ни хедлайнер, изумителна личност впрочем, Джейсън Моран, ще направи лекция в Bee Bop Café в Пловдив, посветена на 100 години от рождението на Телониъс Монк. Това е много важен в исторически план джаз композитор и музикант, чиито композиции са най-често изпълнявани, подобно на тези на Джордж Гершуин.

На другата вечер, при самото откриване в Дом на културата „Борис Христов“, Джейсън Моран ще се качи на сцената в компанията на още десет първокласни нюйоркски джаз музиканти, за да представи своя музикален и личен прочит на творчеството на Телониъс Монк. Както казах, Джейсън Моран е изумителен. Освен музикант той е преподавател, председател на секция Джаз в Кенеди Център във Вашингтон, и най-сетне – визуален артист, с участие на Венецианското биенале за съвременно изкуство.

Тук не мога да не попитам как Вие виждате облика на фестивала. От една страна са концертите в чест на Телониъс Монк и Ела Фицджералд, в духа на приемствеността, която джазът като жанр винаги преследва. От друга, поканили сте много нови, съвременни и модерни джаз музиканти...

Най-важното е, че тези съвременни артисти имат свой прочит на стария музикален материал. И джазът на практика е точно това – нови интерпретации и трактовки на джаз стандартите, чрез различните нови и модерни течения. Но като че ли тези големи артисти не се съобразяват чак толкова с тези течения, те си имат свой свят и лични открития. Така че, препрочитайки класически произведения през очите на съвременен творец, човек може да попадне на един напълно нов музикален свят, който дори не носи толкова ярко миналото, а само произхожда оттам. 

Ето защо джазът не е мъртъв, ето защо нашият джаз фестивал иска да разшири кръга на хората, които харесват тази музика...
Ако си пуснете например албума на Джейсън Моран, посветен на Фац Уолър, можете да чуете един напълно съвременен музикален проект, който на всичкото отгоре се изпълнява от гласа на една изключителна басистка, Мишел Ндегеочело.

Неизбежна е връзката между миналото и настоящето, особено като се има предвид, че неведнъж джазът е бил погребван. Ще припомня думите на нашия любим Франк Дзапа, които той казва някъде през 70-те: „Джазът не е мъртъв, той само понамирисва малко“. По-късно, когато Кийт Джарет прави концерт в памет на Майлс Дейвис, излизайки на сцената, той заявява: „Това е последният ми концерт, защото с Майлс Дейвис джазът напълно умря.“

Твърдения, които ни най-малко не са доказани...

Не, и ние даже също ще ги опровергаем. На втората вечер ще чуем един артист, който с цялата си същност и музика показва как джазът може да се развие през 2017 г. Дони Макаслин – мога да призная, че това е моят фаворит.

Аз също много искам да го чуя...

Аз много го харесах още като го чух за първи път. После видях, че е един много атрактивен артист и на сцената, а като прочетох историята с Дейвид Боуи, вече тръгнаха нещата съвсем на обожание. Той ще изсвири последния си албум, Beyond Now, много модерен и иновативен, но в същото време много разбираем – изключително рядко съчетание за съвременен джаз музикант. За разлика от други съвременни джаз музиканти, Дони Макаслин е много мелодичен, веднага усещаш посланието на мелодията. Той ще бъде с обичайния си квартет, за съжаление без своя титулярен барабанист – Марк Джулиана, защото той също си е направил квартет и прави турне.

Марк Джулиана, от своя страна, направи много силен модел на свирене на барабани и той се чува много отчетливо в албума на Боуи Blackstar, по който са работили заедно.

Разкажете ни малко повече за колаборацията на Дони Макаслин с Дейвид Боуи.

Една вечер Дейвид Боуи присъства на свирене на квартета на Дони Макаслин. Дони го вижда в публиката, но той не се обажда. После обаче

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...