Докато гледах "Мис Слоун"- новият филм на Джон Мадън ("Влюбеният Шекспир"; "Доказателството" и "Мисис Браун" са незабравимите му заглавия), оценен със 7.4 в IMdb- изведнъж в съзнанието ми изскочиха "момичетата" от "Сексът и градът". Главната героиня е абсолютната им противоположност или по-скоро едно алтернативно тяхно "аз", ако бяха завили към работохолизма, амбицията за себедоказване и доминация над мъжете и липсата на личен живот, а не към търсенето на щастие и любов покрай промискуитета и професионалното утвърждаване.
Мис Елизабет Слоун (Джесика Частейн, пак изключителна и с номинация за "Златен глобус") е известен лобист във Вашингтон, червенокоса впечатляваща фурия, желязна професионалистка, перфекционистка с аналитичен ум на шахматист и със стратегически качества на армейски маршал. Работи за Джон Дюпон (Сам Уотърстън), властен кисел богаташ, но го напуска, за да оглави кампанията за ограничаване на огнестрелните оръжия на малката неизвестна фирма на Родолфо Шмид (Марк Стронг), гологлав и суховат лаконичен новак в суровия и коварен бизнес. Битката е почти загубена, защото правото на оръжие е записано във Втората поправка на конституцията. Най-добрата ѝ ученичка - очилатата, умна и нахъсана Джейн Молой (Алисън Пил) - я предава, но пък на новото място открива потенциала на Есме Манчуриян (Гугу Мбата-Роу), съобразителна и ерудирана красива афроамериканка.
Образът на Елизабет ни се разкрива скъпернически и полека- отначало е цинична, но не и безогледна, знае как да заобиколи правилата и законите, сопната е и дори зла, но пък не се страхува да се заеме с кауза, която ѝ е по сърце, дори с финансов, репутационен и професионален риск. Дали не е всъщност идеалист с душа и сърце (спомних си "Майкъл Клейтън")? А интимен живот? По "мъжки" си поръчва компаньони за една нощ, с които спи и после забравя! Новият обаче, Форд (Джеси Лейси), рус напет хубавец, демонстрира засилен интерес към нея.
Цялата политическа и финасова машина, включително достолепния авторитетен сенатор Спърлинг (Джон Литгоу), си поставя за цел да я унищожи. Само че това е от тези филми, в които освен че заобичваш силно и необяснимо героинята, тя си е оставила козове и е проиграла наум всички, дори най-безнадеждните ситуации. Е, без рани и малки поражения няма да се мине, важно е другите да кървят повече и голямата победа и донкихотовското удовлетворение да са за Елизабет.
Бистра Андреева
