Бях сигурен, че "Мисис Америка" ще е много хубав сериал (заради темата и Кейт Бланшет), но не очаквах, че ще е изключителен – оценката 7.8 в IMDb дори го подценява. Най-доброто от новите телевизионни продукции от началалото на годината досега.

Филис Шлафли (Кейт Бланшет) е твърде противоречива личност в американската история. Руса красавица с високи скули и правилни черти, някогашна мис, тя е много умна, предприемчива и на стари години завършва зарязаното преди десетилетия право. Дългогодишна домакиня, Филис е вярна спътница на прекалено надменния и покровителствен известен адвокат Фред Шлафли (Джон Слатъри), ражда му шест деца, добре възпитани и подходящо образовани. Но това не ѝ пречи да се кандидатира (вярно, неуспешно) няколко пъти за Конгреса.

Филис е известна с противопоставянето си на Декларацията за равни права на жените (все още, след 40 години, нератифицирана от нужното количество щати) и с това всъщност остава в историята, въпреки че е точно успяла и абсолютно равностойна на мъжете жена... С крайно десни консервативни възгледи, тя се изправя срещу либералните и популярни защитнички на Декларацията – привлекателната, модерна и елегантно облечена Глория Стайнъм (Роуз Бърн), недодяланата дебела мъжкарана с обло лице и характерни шапки Бела Абзуг (Марго Мартиндейл, голяма) и сухата, жилава и скована  еврейка със сива коса и начумерено изражение Бети Фридан (Трейски Улман).

Проблемът е (и това прави историята изключително актуална), че Филис използва лъжи (най-разпространената е, че жените ще подлежат на наборна военна служба), хвърля в пространството измислени факти и "постистини", преиначава и подправя статистики и събития, губи диспути или бяга от тях малодушно, възползва се безсъвестно от помощта на Ку Клукс Клан и обществото "Джон Бърч" и въпреки че реално, за съжаление, печели, тя губи в личен план.

Най-добрата ѝ приятелка – милата, нежна, вярна и доста тесногръда, но в същото време честна Алис Макрей (Сара Полсън), е прозряла лицемерието ѝ я изоставя. Фред недоволства от известността и независимостта ѝ и охладнява, нейната дръзка и модерна дъщеря е феминистка, срамува се от нея и я мрази тайно, а на сина си гей така и не оказва нужната майчина подкрепа... И за капак, въпреки че прозира отрано политическия гений и мащабната визия на Рейгън и го подкрепя, той не я назначава в администрацията си, като ѝ обяснява директно, че ще му носи прекалено много негативи. Това завършва образа на Филис като трагичен герой – застанала на грешни и фалшиви позиции от донякъде добри подбуди, придвижила мисията си до сравнително добър край, тя си остава за историята дребна фигура под линия, дискредитирала незаслужено политическото дясно, която се асоциира с изостаналост, лъжи и провал.

6 сериала, които показват различните лица на любовта