Този филм има всички предпоставки да се превърне в „Дневна красавица“ на 21-ви век – и в него една млада жена изследва границите на своята сексуалност и психика, тя е изумително красива и определено бъдеща звезда (Марина Вахт, досега известна като фотомодел), режисьорът е култово име – Франсоа Озон и всеки кадър от този филм е красив като картина.
Последното е най-малката изненада, впрочем както и страхотната музика – и двете очакваме от всеки филм на Озон като негова запазена марка. Изненада ме по-скоро това, че филмът е абсолютно човечен, лишен от мистиката и странните обрати на сюжета, характерни за последните филми на режисьора.[[more]]Тук историята е наглед съвсем обикновена – Изабел току-що е навършила 17, тя е на почивка на морето със семейството си и всичко изглежда идилично и спокойно. Някак логично идва и вечерта, в която Изабел изгубва девствеността си с красивия си германски приятел. Тук е и единственият типично „озоновски“ кадър – докато Изабел и момчето правят любов на плажа, една втора, облечена Изабел, се приближава и ги наблюдава с почуда и отвращение.
Това ще остане отношението на Изабел към секса и занапред. Само че много скоро тя открива, че сексът е и мощно оръжие за власт върху мъжете, а защо не и средство за печелене на пари. И така, Изабел става проститутка. Срещу доста сериозни суми тя спи с възрастни мъже, винаги мълчалива, винаги приемаща с достойнство тяхното възхищение. Тя е момиче от богато семейство, което живее спокойно и охолно с брат си, майка си и втория си баща, учи в Сорбоната и няма никакви проблеми. Парите събира в един портфейл – тя няма нужда от нищо, тези пари са като оценка, която непознатите й дават.
Но както Изабел има двоен живот, така й около нея нещата не са каквито изглеждат – любимият й брат преминава мъчителен пубертет, майка й си има любовник, а баща й живее в чужбина и присъства в живота й само с чековете, които изпраща. Изабел се привързва към един от клиентите си – Жорж – но той умира по време на един от „сеансите“. Следва полиция и разкриване на тайната. Изабел не иска, а и не може да обясни на майка си какво се е случило и в бездната, която зее между тях, е надничал всеки родител на пубертет в света.
Кулминацията на филма е срещата на Изабел със съпругата на покойния Джордж – великата и неповторима Шарлот Рамплинг. Двете красиви жени в един кадър – в един момент и в едно легло – са като символ на смяната на поколенията за Озон – Рамплинг играе в почти всичките му филми и той изглежда познава всички тайни на нейното поколение. Сега идва новата муза, а с нея и нови теми – загадката на жените никога няма да бъде разгадана.
