До края на май тази година Парижкият музей на имигрантите е домакин на една страхотна изложба, наречена „Моден микс“. Тя е посветена на факта, че легендарната френска мода всъщност е създадена от имигранти. Преди възмутени да спрете да четете, ето само три имена: Лагерфелд, Галиано, Баленсиага – съответно немец, англичанин, испанец.[[more]]Създателят на френската висша мода е англичанинът Чарлс Уорт, който пристигнал в Париж през 1858 година и не само измислил термина haute couture, но и пръв започнал да организира модни ревюта и да прави сезонни колекции. И най-важното, Уорт започнал да подписва моделите си – точно както правели художниците.
В музея е показано имигрантското досие на италианката Елза Скиапарели – гениалната дизайнерка, приятелка на Дали и Кокто, получила френско гражданство през 1931 година. Друг интересен експонат са скиците на Кристобал Баленсиага, нарисувани върху бланки на хотела, в който живеел през 1937 година, когато пристигнал в Париж, бягайки от гражданската война в Испания. От войната в Испания избягал и Пако Рабан и неговото удостоверение за политическо убежище е част от изложбата.
Експозицията е разделена на секции според националността на представените дизайнери. Японците, например, сред които Кендзо, Ямамото и Исей Мияке, въвели на мода черния цвят и деконструкцията. Руските аристократи, които напуснали Русия след революцията през 1917 година, основали най-известните ателиета за бродиране, като например Коко Шанел ползвала едно руско ателие на име „Китмир“.
Свой парижки период има и великият Валентино, а Баленсиага положил ввъв френската столица началото на тенденции, които са живи и до днес. В Париж през 1984 година пристигнал и белгиецът Мартин Маржела, за да работи като асистент на Готие, който го насърчил да открие своя модна къща.
Карл Лагерфелд, може би най-великият съвременен дизайнер на Париж, е роден в Хамбург и пристига във Франция със семейството си на 14-годишна възраст. Още през 1954 година той печели първата си награда за мода и оттогава не е спирал да работи.
В крайна сметка, френската мода като че ли не изглежда толкова френска. И това е съвсем нормално в един глобален свят. Тази изложба е едно красиво напомняне, че границите са само вътре в нас.
