Изкуство

Моята разходка в дивото / Wild (2014)

Гледайте този филм. Има смисъл – дори без екзистенциални мисли, a само за да се мотивирате да обуете обувките и да се качите на Витоша сред природата. Планината пречиства.

Моята разходка в дивото / Wild (2014)

Смятам, че в повечето случаи определяме дали един филм е хубав или не по това в какво настроение се намираме в момента, в който го гледаме. И колкото по-близко чувстваме една история, колкото привиждаме нещо от себе си у нея, толкова по-добра оценка му даваме. Ето защо когато моя приятелка нарече “Моята разходка в дивото” “филмче”, се почувствах объркана и разколебана да напиша впечатленията си от него. Защото чаках месеци този филм (първо гледах “Tracks”, за който писах тук) и историята ме грабна и понесе от първия до последния момент; никак не я почувствах някаква си “историйка”, а напротив – тутакси се снабдих с книгата, потънах в карти, снимки и разкази на хора, били в дивото...[[more]]Рийз Уидърспун ми е любима. Забелязали ли сте, че винаги играе оцеляващи персонажи – от “Професия блондинка” през “Изборите”, та до “Walk The Line” в героините й винаги има нещо борбено и мотивиращо. Ето защо когато гледаш откриващата сцена на филма, в която героинята губи едната си обувка, докато си изважда нокът, вече знаеш, че това крехко същество ще успее да стигне където е тръгнало.

Изглежда, че и в живота Рийз е умна и борбена жена, защото в Холивуд, където актрисите над 30 години нямат особен избор на роли, тя се бори и търси своя път, занимавайки се със смислени лични проекти като “Не казвай сбогом”, например, където остава само продуцент в последния момент, а за ролята е предпочетена Розамунд Пайк.

“Моята разходка в дивото” обаче няма как да пропусне. Филмът е заснет по книгата с истинската история на Шерил Стрейд (няма как да спестя слабата си оценка за неадекватен превод на заглавието й), която търси духовния си мир, поемайки сама на дълъг път. Това е истински маршрут, простиращ се от Мексико до Канада, който започва от пустинята Мохаве до Каскадите (или обратно, което е по-предпочитаният и лесен вариант). Шерил няма никакъв опит, има раница, която очевидно тежи много повече от нея, и единственото желание да се махне от саморазрушителния си живот, оставяйки само това, което майка й е заложила у нея. И да се пречисти. Докато върви, не й се случва нищо особено опасно и приключенско – така и не среща мечка гризли или нещо подобно, което би украсило с авантюристичен дух този филм. Но според мен това е напълно умишлено – историята е за опасностите, които са в главата на героинята, нейните размисли за живота и отговорът на въпроса къде е всъщност дивото.

Рийз Уидърспун е истинска. На 38 години поема предизвикателството да изиграе 26-годишната Шерил без страх, в перфектна физическа форма, без напудреност и превзетост, а с цялата откровеност, на която е способна. Вероятно затова аз лично на 22 февруари силно ще й стискам палци да получи “Оскар”, въпреки че зад врата й диша Джулиан Мур, и има защо!

Другата актриса от “Моята разходка в дивото”, която бих искала да видя със статуетка, е номинираната за поддържаща роля Лора Дърн, която играе Боби, майката на Шерил. Още една силна жена, която не се притеснява да изиграе майката, независимо че с Рийз Уидърспун имат десетина години разлика. Боби е човекът, след когото Шерил потъва в дивото. Тя е светлината в живота на дъщеря си, раздала е цялата любов на децата си, сякаш незасегната от ужасния си брак, белязан от насилие.

Гледайте “Моята разходка в дивото”. Има смисъл – дори без екзистенциални мисли, a само за да се мотивирате да обуете обувките и да се качите на Витоша сред природата. Планината пречиства.