ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Можем ли да се променим

Можем ли да се променим
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има поне три причини да препоръчам „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков – това е сериозна и смислена българска пиеса; постановката е безкомпромисна, напълно вярна на духа на времето и оригинала и третата причина са актьорите, до един превъзходни. 

Режисьор е Асен Шопов, който е постановчик на тази пиеса и през далечната 1967 година, когато след тринадесет представления пиесата е забранена, а режисьорът и актьорите са изселени от София. Това е според мен и причината сегашната интерпретация да е така автентична и да няма никакви отклонения в полза на толкова популярните в съвременния театър цинизми и плоски шеги. „Да се провреш под дъгата“ е драма, в която през цялото време се говори напълно правилен български език и се разглеждат сериозни исторически и лични проблеми, които имат много аспекти и решения, така че за всеки в публиката има причина да следи действието със затаен дъх.

Историята не е сложна - в един санаториум през 1944 година се лекуват – или по-точно очакват смъртта си в луксозна обстановка – шестима различни и по неволя близки мъже – богат спекулант, лекар, художник, доктор по философия, един гърбав и един професионален любовник. В ролите са Васил Михайлов, Георги Кадурин, Валентин Ганев, Стоян Алексиев, Георги Мамалев и Петър Попйорданов. За тях се грижат един невротичен лекар (Руси Чанев) и един ням санитар (Марин Янев). Наближаващият край не е тайна за никого и в очакване на най-лошото тези хора се опитват да осмислят времето си, да останат верни на илюзорните си идеали и лични достойнства и най-вече да докажат на себе си, че са имали по-достоен живот от останалите. Лакмусът в този процес на преоценка е случайно попадналата в санаториума жена, която така и не виждаме на сцената, но заради която всички се опитват да се променят, да покажат най-добрата си и сантиментална страна и мечтаят да се проврат под дъгата… Краят е колкото неочакван, толкова и предсказуем. Можем ли да се променим според Георги Марков –в този спектакъл има много възможни отговори, открийте ги за себе си.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...